Всяко зло в живота се връща като бумеранг

Моята първа любов беше и смисълът на целия ми живот. Това е разбираемо, защото когато се запознах с Ричи, бях едва на осемнадесет години. Влюбих се толкова силно, че ничие мнение не ме интересуваше. А трябваше да се вслушам в хорските съвети...

По онова време Ричи беше женен и със съпругата си очакваха дете. Сега, след много години, осъзнавам, че просто е бил отегчен от семейството си. Жена му беше загубила своята привлекателност, бременността я бе направила капризна, а той е искал разнообразие и забавление. В този момент от живота му двамата се запознахме и любовта между нас избухна. Когато се разбра, че Ричи е семеен, бях подложена на огромен натиск. Близките ми се опитваха да ме вразумят, убеждавайки ме, че не е редно да съсипвам нечие семейство. Казваха ми, че все още съм млада и тепърва ще срещна истинската любов, предупреждаваха ме, че щом с такава лекота е готов да изостави жена си и новороденото им дете, със сигурност ще остави и мен.

Но аз не исках да слушам никой. Единственото важно нещо в живота ми беше любовта, а всичко останало изглеждаше маловажно и незначително. Нещо повече, веднага щом жена му разбра, че Ричи се среща с мен, си събра багажа и го напусна. Няколко месеца по-късно се разведоха, а ние официално подписахме брак. Родителите ми не приеха съпруга ми добре, но с времето свикнаха. За съжаление свекърва ми така и не ме хареса, дори когато след една година родих момче, а по-късно и момиченце. След време научих, че първата съпруга на Ричи е дъщеря на нейна приятелка и мечтата им била да оженят децата си.

По тази причина свекървата обожаваше детето от първия брак на сина си, а към нашите се отнасяше хладно. Двете разговаряхме изключително рядко, за което аз изобщо не съжалявах. Ричи често посещаваше майка си и в дома й се срещаше с първородната си дъщеря. Нямах нищо против, напротив, радвах се, че ме държи далеч от бившата си и детето им. Но с времето започна да ми прави впечатление, че мъжът ми се прибираше в странно състояние. Все намираше за какво да ме обвини и критикува. Аз, разбира се, не му оставах длъжна и впоследствие между нас избухваше скандал. Болеше ме, че Ричи редовно се среща с първородната си дъщеря, докато нашите деца тъжно чакаха баща си да се прибере.

Следва продължение: