З​​адръстеният мълчаливко се оказа по- страхотен любовник от заможния ми годеник

Мисля, че моят проблем в днешно време вълнува много жени. Парите или любовта? Труден избор за много от нас. Вече съм над тридесет години, а никога не съм мислила особено за брак - привлекателна жена съм и не ми се е случвало да имам дефицит на мъже в обкръжението си. Но настъпи период, в който разбрах, че ми е време да се омъжа и да имам семейство. Напоследък се срещам с доста атрактивни мъже. Дони е по-голям от мен с 5 години и е заможен - заема престижна длъжност, има прекрасен мезонет и модерна кола. Реших, че ще се омъжа за него, но, разбира се, това щеше да е брак по сметка. Какво лошо има в това?

Нашите предци не са били глупави, когато са уговаряли бъдещия брак на децата си. А и Дони е много надежден, искаше деца и се отнасяше мило с мен, поведение, което ми се нравеше. Е, нямаше бурни емоции, но те не са и нужни за едно успешно семейство. След известно време обаче изпратиха бъдещ съпруг в командировка за една седмица. Преди да замине цял ден не се разделихме и аз тържествено му обещах да го изпратя на гарата. Щом Дони замина, още на следващия ден с мои приятели се събрахме на вилата ни. Не беше нищо особено - барбекю, плувахме в басейна... Сред гостите присъстваше и един мой бивш съученик - Стоян.

Преди време той се опитваше да ме ухажва, но опитите му бяха едни такива скромни, комплексирани, че даже не обърнах внимание на жалката му кандидатура. Стоян явно още помнеше неуспешните си свалки, защото се направи, че не ме вижда. И тогава сякаш някакъв дявол се всели в мен и реших, че щом той не идва, аз ще отида при него. Цял ден прекарахме в разговори, а вечерта той ме изпрати до нас. На вратата го поканих да влезе - беше ми интересно още ли е толкова стеснителен. Трудно ще опиша какво се случи след това. Едно ще кажа само - толкова гореща нощ, не бях имала досега.

Задръстеният мълчаливко се оказа страхотен любовник. Такива оргазми не бях получавала никога. Но седмицата измина и Дони се прибра от командировка. Когато се изправихме очи в очи, всичките ми думи се изпариха. Обърнах се и избягах. Да, искам да бъда със Стоян и никога не съм изпитвала толкова силни чувства към друг, но той живее още с майка си и работи в малка компания. Сами разбирате, че няма пари. Дони не спира да ми звъни и да иска обяснения. Засега избягвам да се срещаме, но колко дълго мога още да отлагам?