Заради безкрайните си любовни авантюри, направих от дъщеря си враг

Омъжих се няколко месеца след като се дипломирах. В началото бракът ми беше прекрасен - и двамата работихме, приемахме гости през почивните дни, вечеряхме в ресторанти, ходехме на неделно кино. Година по-късно се роди дъщеря ни Гергана, около която постоянно се въртяха армия от баби и дядовци. Спокойна, че има кой да се грижи за нея, се върнах на работа. За съжаление колкото повече време минаваше, толкова повече изпитвах усещане, че животът ми става по-скучен. Отдавна не обичах съпруга си и се стараех да избягвам компанията му. Отегчена до смърт, се впуснах в любовна авантюра. Трудно ми е да призная, но дори и към дъщеря си не изпитвах привързаност. С нея се занимаваше майка ми, тя я водеше и прибираше от училище. Така и не се сблъсках с проблемите, с които се сблъскват другите жени.

В деня, в който Гергана навърши 14 години, с неудобство осъзнах, че двете сме напълно непознати. Нямах представа от какво се интересува, кои са й приятелите, какви планове има за бъдещето. Когато тя имаше нужда от мен, аз я отблъсквах, оправдайки се, че нямам време за нея. Истината е, че личните ми грижи, срещите с любовниците, бяха много по-важни, отколкото проблемите на дъщеря ми. В крайна сметка толкова се отчуждихме една от друга, че на всеки мой въпрос, Гергана свиваше рамене и грубо казваше: " Остави ме на мира!". Веднъж не издържах и й ударих силен шамар. Оттогава в очите на дъщеря се четеше явна омраза, която заплашваше всеки момент да изригне.

Родителските несполуки не ме вразумиха и все така продължавах с извънбрачните си авантюри. Един ден, когато се прибрах от поредната си любовна среща, с изненада видях, че багажът ми стои пред входната врата. Опитах се да си отключа, но ключът ми не влизаше в ключалката. Минути по-късно мъжът ми се показа и гневно заяви, че в този дом няма място за мен. Оказа се, че след последния ни скандал с Гергана, за да ми отмъсти, дъщеря ми е споделила с баща си, че му изневерявам от много време. Не я обвинявам. Години наред бях лоша майка и мислех единствено за собственото си удоволствие. Жалко, че го осъзнавам късно. След развода Гергана остана да живее с баща си. Опитвам се да стопя ледовете между нас, но все едно се блъскам в каменна стена. Дано някога ми прости, че я лиших от нормално детство.