Брой 8 19.II-25.II. 2019

Разтърсващи драми: За да не бъда болногледач

Зарязах застаряващата си съпруга

Някои хора до ден днешен ме смятат за коравосърдечно копеле, но аз с ръка на сърцето мога да кажа, че всъщност съм топъл и обичлив човек. И въобще не съм лишен от емоции.
Три пъти бях на път да се оженя по любов. Размина ми се. Понякога се случва да се засечем с бившите ми годеници, но всеки път, още щом ги видя, си мисля, че Господ явно ме обича, щом ме е опазил от тях. Имам нужда да излея душата си пред вас.
Мая е първата, с която за малко не се оженихме. Запознахме се в онези луди години, когато, типично за повечето младежи, и аз мислех с всичко друго, но не и с главата си. Бях атлетичен, със спортна фигура и красиво лице, с широка чаровна усмивка – все качества, които привличат момичетата. Тогава се забърках с Мая - единствена дъщеря на доста заможен човек. Тя беше божествено красива, с големи влажни очи, мила и всеотдайна. Обичаше ме лудо и както ми се струваше тогава, и аз - нея. Но понеже тя разполагаше с пари, за каквито аз можех само да мечтая, ролите ни неусетно се смениха. Именно тя взимаше важните решения за връзката ни, в ресторантите пак тя плащаше сметките, като задължително оставяше щедър бакшиш на сервитьорите. От мен се изискваше само едно - да я обичам и да й бъда верен. Две години се оставих в ръцете й – да ме води по скъпи спа курорти, луксозни заведения, екзотични екскурзии в чужбина. Докато приятелите ми се чудеха как да си платят семестъра в университета, аз се бях превърнал в любимата марионетка на една богата наследница. Всъщност Мая наистина беше прекрасна. Единственият й недостатък се оказа властният й баща, който, така и не разбрах защо, ме гледаше все навъсено, при положение че дъщеря му наистина ме обичаше.
Един ден докато аз, той и приятелката ми обядвахме заедно, сякаш между другото заговорихме и за общото ни бъдеще. Бях изумен, че те двамата вече са решили кога и как да сключим брак. Последваха куп изисквания и очаквания, които той имаше към мен. Нали щях да ставам глава на семейство! Разбира се, всичко това е било обсъдено между тях предварително, без мое знание и без правото да имам думата. И точно тук дойде проблемът – достраша ме. Дадох си сметка, че аз всъщност съм бохем по душа – човек, който иска да се радва на младостта си, да живее без стрес и напрежение, и най-вече - без надзирател като бащата на Мая. Наистина я обичах, но повече обичах свободата си. Затова със съжаление прекратих връзката ни, като лицемерно обясних, че вероятно няма да съм достоен зет и грижовен съпруг, какъвто Мая заслужава. Просто раздялата ни се оказва единственият изход от ситуацията. Баща й се ядоса и ми каза, че не иска повече нито да ме вижда, нито да ме чува.
Известно време не се ангажирах сериозно. Избирах си повърхностни и леки момичета, радвах им се ден-два и изчезвах, като винаги казвах едно и също – че аз не съм достоен за тях. Днес и да искам, не мога да кажа колко на брой жени са минали през леглото ми. Много са.
Четири години по-късно, в един нощен клуб, се запознах с Ася. Спомням си първия миг, в който я видях. Тя стоеше на бара и с поглед на хищник търсеше своята плячка. Намери я в мое лице. Въпреки че беше окичена със злато и по всичко личеше, че е жена, наближаваща 50-те, бе с темперамент на 20-годишна. Само бръчките по шията издаваха истинската й възраст.
Ася бе надживяла двама съпрузи и се оглеждаше за трети. Но тогава аз не знаех това и си помислих, че най-накрая мога да се позабавлявам, без тя да има очаквания от мен. Беше ми хубаво с нея, защото като мен бе луда глава, купонджийка. Напиваше се в заведенията и правеше скандали на персонала, но някак си... с достойнство, като че ли винаги тя беше правата. Така, хванати ръка под ръка, двамата започнахме да щурмуваме столичните ресторанти, а след няколко чаши уиски се целувахме като тийнейджъри, под възмутените погледи на останалите посетители.
Веднъж на съседната маса забелязах млада жена. В очите й, като отворена книга, можех да прочета какво презрение изпитва към нас с Ася. Чудесно осъзнавах каква гледка представляваме двамата: моята любима - пияна, застаряваща и неморална дама, и до нея аз - нейното жиголо. Но, честно казано, не ми пукаше много. Още повече че след половин година, след като подарих поредното удоволствие на Ася в леглото, тя ми купи кола.
Връзката ни продължи три години. Не мога да си кривя душата, изпитвах някакви чувства към тази жена. Бях влюбен в нея посвоему и затова, когато ми предложи брак, аз се съгласих да се оженим. Какво можех да искам повече от живота! Все пак Ася не беше първа младост и някой ден може би щях да стана богат вдовец! Точно тогава обаче, броени дни преди сватбата, Ася се разболя. По цял ден лежеше в леглото, плувнала в пот, и не спираше да мрънка, че умира. Настояваше да й масажирам краката, да я завивам, да я отвивам... Никога не бях преживявал нещо по-досадно и отвратително. И отново изтрезнях – представих си какво ме чака оттук нататък. Аз, мъжкарят, ще трябва да стана болногледач на застаряващата си съпруга. Което означаваше край с купоните и безгрижния ми живот. Достраша ме за втори път.
Докато Ася береше душа, в поредния нощен клуб срещнах Мариана.
Господи, каква жена само! С дълги крака и рижава коса - истинска тигрица. Влюбих се още при първия ни секс. С такава изкусителка досега не бях си имал работа. Побъркваше ме, изгаряше ме от страст. Толкова хлътнах по Мариана, че не ми остана време да се разделя с Ася като хората. Просто един ден си събрах багажа и я напуснах. С колата.
Няколко месеца по-късно с новата ми любима вечеряхме в ресторант. Аз я галех нежно по ръцете, а тя задълбочено изучаваше менюто. Изведнъж с крайчеца на окото си забелязах позната фигура, която ме наблюдаваше от съседната маса. Беше Ася, прилично почерпена. Знаейки каква скандалджийка е, веднага ме сви коремът. И сеирът не закъсня. С поглед, който крещеше - искам да те убия! - бившата ми любовница застана до мен. После ми показа среден пръст и силно извика: "Долно жиголо, бъди проклет! Дано някой ден да имаш дъщеря! И тя да попадне на копеле като теб!" Като цяло не вярвам на клетви, но днес, години след онзи неприятен случай, съм баща на прекрасна дъщеря.
Вики е на осем години и изцяло прилича на Мариана - своята майка. Има същата огнена коса, дълги крака и макар да е малка все още, моментално ти грабва сърцето. Двамата сме сами, защото моята Мариана ме напусна още преди да й сложа брачната халка. Искала свобода и лично пространство – така ми каза. И... да - не била достойна за мен. Думи, с които някога аз бягах от жените.
Обожавам дъщеря си, но всеки ден в ушите ми кънти клетвата на Ася. Умирам от страх, че някой безотговорен мъж ще разбие сърцето й. Ще си поиграе с нея и ще я остави, нещастна и съсипана. Станах дори вярващ – ходя на църква и паля свещ, надявайки се, че Бог ще се смили над мен и ще премахне проклятието на бившата ми любовница.
Ангел

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Почти идеално време да се ангажирате с подготовката и изпълнението на сериозни планове в професионалната област. Ще започнете ново дело, разчитайки на познанията и опита, придобит по-рано. Неприятности ще имате, само ако действате безразсъдно. Освен това трябва да оставите емоциите и да устои...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Гледам/чета за личните драми на хората:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи