Зарязах собствения си син заради чужд мъж

Дълго се чудех да дали споделя своята история с вас или да я запазя за себе си, но ето че се престраших. Няма пред кого да излея мъката, която раздира душата ми. Не съм виждала родния си син близо година, защото майка ми се отказа от мен и не ми позволява да се срещам с него. Всъщност никой друг освен мен няма вина. Аз сама изоставих детето си заради любовта на един мъж. Няколко месеца след като забременях, годеникът ми ме напусна. За щастие имах подкрепата на майка си, която ми помагаше във всяко едно отношение. Бяха изминали осем месеца от раждането на сина ми, когато се запознах с Галин. Той беше командирован в нашия град отскоро и въпреки това любовта между нас избухна бързо.

След като командировката му свърши, Галин ми предложи да замина с него. Обясних му, че имам малък син, който още се нуждае от грижите ми, но той беше категорично против да го взема с нас. Не искал да отглежда чужди деца, тъй като се надявал да родя от него. Съвестта ме гризеше, ала знаейки, че оставям момченцето си в сигурните ръце на майка ми, си казах, че е време и аз да се задомя. Без да обмисля добре решението си, избрах чужд мъж пред собствения си син. Връзката ни не потръгна и година по-късно се върнах обратно у дома.

Прибрах се с надеждата, че майка ми ще ми прости и отново ще отвори любящите си обятия за мен. Вкъщи обаче ме очакваше огромно разочарование. Дълго чуках на вратата, но никой не ми отвори. Много пъти се опитвах да умилостивя майка си и всеки път тя ми отговоря едно и също: " Ти заряза сина си. Сега той не те помни и не знае коя си. Жени като теб не трябва да имат деца." Знам, че сгреших и постъпих жестоко, но аз съм родител и обичам рожбата си. Моля ви, кажете ми как да убедя майка си, че заслужавам прошката й?