Защо са ми пълни джобове, щом синовете ми не са до мен

Често си спомням онова време, когато с една заплата ходехме на море, купувахме си дрехи и пак ни оставаха достатъчно пари за храна и сметки. Сега се живее много трудно. Всеки месец се молим заплатата или пенсията да ни стигнат до следващите, така че да можем да си платим сметките и да оцелеем. Понякога се налага да вземаме заеми, връщаме ги, заемаме ги отново, с една дума - въртим се в омагьосан кръг. Имам двама сина. Единият се ожени и отдавна напусна дома ни, но другият продължи да живее с мен. Аз съм пенсионерка, а той работеше в частна фирма за минимална заплата. Аз съм пенсионерка, а той работеше в частна фирма за минимална заплата. Веднъж събрах смелост и неловко го попитах: " Сине, имаш ли приятелка? Ще вдигаме ли скоро сватба?" Вместо да ми отговори, той ме погледна тъжно и се прибра в стаята си. Не можах да разбера защо така реагира и се разплаках.

Вярвах, че поне единият ми син ще остане с мен, а се оказа, че момчето ми имал съвсем различни планове, от които майчиното ми сърце се разби... Веднъж ми направи впечатление, че изглежда замислен. Седнах до него, сграбчих го за ръката и попитах: " Какво ти има, моето дете? Струва ми се, че си уморен и разочарован. Щастлив ли си?" Той мълчеше, но накрая каза: "Не, мамо, не съм щастлив", и продължи: "Питаш ме дали имам приятелка. Не, мамо, нямам. Чувствам се нещастен от самата мисъл, че трябва да я доведа в нашия беден дом, където всичко е старо и разбито. Коя жена би ме взела? Любов? Само с чувства не се живее, любовта няма да ти даде пари за храна, дрехи, няма да ти плати сметките, само ще внесе раздор и ще те унищожи."

Слушах го, а по лицето ми се стичаха сълзи. Не мога да ви опиша мъката, която ме обзе. Погледнах сина си - висок, красив, здрав и силно стиснах ръката му, без да кажа нито дума. "Мамо, тръгвам си оттук - каза той. "Знам, че ще ми бъде тежко, но трябва да замина в чужбина. Не мога да ти обещая, че някой ден ще ме видиш като младоженец, но ти се кълна, че винаги ще ти помагам." Думите му ме разплакаха. Отидох и си легнах. Вече три години синът ми е в Канада. Понякога ми се обажда и щастливо вика: " Мамо, когато се върна, ще ти купя всичко, което поискаш." А аз искам само него. Защо са ми пълни джобове, щом сърцето и душата ми са празни.