Животът й върна онова, което тя ми причини

За разлика от професионалния, не ми върви в личния живот. На младини се влюбих лудо в Калина - красиво момиче и дълго я ухажвах, докато се съгласи да стана моя съпруга. Но щастието ми не продължи дълго.

***

Три години по-късно. Един ден, прибирайки се у дома след работа, намерих жена си с непознат мъж в леглото. Очаквах, че ще се сконфузи, но тя дори не се опита да оправдае или да поиска прошка. Просто мълчаливо си тръгна от дома ни с любовника си. Цяла нощ не можах да мигна от болка. Обикалях къщата като полудял звяр и ридаех от мъка. На следващия ден, рано сутринта, Калина се прибра. Щом я видях, не можах да се сдържа и се разкрещях с цял глас: " Мразя те! Как можеш да ми причиниш това?" Жена ми ме погледна с леден поглед и безразлично отговори: " Знаеш ли, никога не съм те обичала. Станах твоя съпруга заради финансовото ти състояние, иначе не изпитвам абсолютно нищо към теб."

От жестокостта, с които бяха пропити думите й, ме заболя още повече. Тя буквално ме срина със земята. Накара ме да се почувствам пълно нищожество. Въпреки всичко бях готов да й простя изневярата просто, за да остане с мен. " Не искам да те загубя" - неуверено казах. Калина се разсмя и цинично отговори: "Що за мъж си ти? Парцал. Хвана ме в леглото с друг и пак си готов да ми лазиш на колене. Нещастник. Приеми го, това е животът."

***

Изминаха четири години от развода. Бившата ми съпруга се омъжи за любовника си и му роди дете. Невъзможно е да ви опиша какво изпитвах през това време. Бях на границата на лудостта. Оцелях, благодарение на работата си. В крайна сметка усилията ми бяха оценени от ръководството и не след дълго ме повишиха. Днес заемам важен пост и получавам двойно по-висока заплата. Един ден Калина ме потърси в офиса. Разплакана ми призна, че синът й е болен и спешно й трябват пари за операция. Съпругът й изчезнал, оставяйки я сама с детето. Съпругът й изчезнал, оставяйки я сама с детето. Споменът за предателството й продължаваше да ме измъчва, но от човещина й помогнах финансово. Тя ме потърси още няколко пъти и всеки път искаше пари. За съжаление шест месеца по-късно момчето почина. Когато чух новината, не почувствах нищо: нито удовлетворение, нито злорадство или тъга. Абсолютно нищо. Жестоко е, но животът просто й върна мъката, която тя ми причини.