Брой 21 21.V-27.V. 2019

Разтърсващи драми: ​Забиха ми нож в гърба

Злонамерена сводница измислила плана

Преди да се случи това, което ви разказвам, работех в чужбина. Днес - на един обект, утре - на друг, и докато се усетя, станах на 40. Вярно, събрах някой лев повече, направих ремонт на къщата, купих си нови мебели и кола, но всичко си има цена. На младини основната ми цел беше печалбарството, а то понякога е като комара – завладява те до такава степен, че не мислиш за нищо друго, освен как да спечелиш повече. Годините неусетно се изнизаха, започнах да усещам лека умора, хъсът ми за работа се изчерпа и се върнах в родния град. Щом застанах на прага на бащината къща, изпитах задоволство, че със собствени сили съм успял да я направя като палат. Ех, да бяха живи родителите ми, да ме посрещнат, да ме потупа баща ми по рамото и да каже: "Справи се добре, сине!" Погледнах некролозите им и мълчаливо затворих вратата зад себе си.

Измина месец. Първоначално мислех да си почина и после да потърся подходяща работа. С неприязън установих, че съседите ме гледат като чужденец. Не ме смятаха за свой човек. Дочувах, че се вълнуват от личния ми живот, разпитват защо съм сам, няма ли да се женя, колко ли пари съм донесъл. Не обръщах внимание на дребнавите им клюки, но и на острата болка в гърдите си, която понякога ставаше толкова непоносима, че ми пречеше да дишам. От време на време си бъбрех със съседката - вдовица, някъде към 45 г., и тя беше единственият ми близък на това място, където би трябвало да се чувствам спокойно. Мъжът на Димка починал млад, по нейни думи - алкохолът го убил. Уважавах дребничката пъргава жена, защото и тя като мен се беше борила сама с живота. Помагах й с каквото мога, а в замяна получавах усмивка с многозначителен намек. Въпреки искрените ми симпатии и през ум не ми минаваше, че двамата може да сме нещо повече от приятели.

Една сутрин се събудих обхванат от тревога. Сънувах кошмари и ме болеше главата. Излязох на двора да глътна чист въздух и внезапно изпитах остра болка в гърдите. Добре, че Димка ме видяла да се сгъвам на две и извикала линейка. В болницата установиха, че съм преживял инфаркт. За щастие се отървах без трайни увреждания. Прибрах се у дома, примрял от страх. Млад съм още, тепърва ще създавам деца и семейство и нямам никакво намерение да умирам. Ами ако пак преживея инфаркт и няма никой до мен? Нощем не можех да спя от притеснения, че болестта ще ме свари неподготвен. Дълго умувах какво да правя и накрая реших да обсъдя проблемите си с Димка. Тя ме изслуша, поклати замислено глава и заяви, че единственият вариант е да се оженя. Хем няма да съм вечно сам, хем ще си имам подкрепа в трудните моменти. Дори познавала подходяща жена. Сериозна, работлива, а и хубава била. Не ми се искаше много да се женя, но като размислих, се съгласих. Време ми е вече, пък и щом Димка, която ми спаси живота, я препоръчва, значи момичето е сериозно.

Няколко дни по-късно се запознах и с нея. Петя беше далеч от красавиците, по-скоро беше невзрачна, ала знаеше как да ме накара да се почувствам специален. Докато й разказвах за преживяванията си в чужбина, в очите й се четеше искрено възхищение, но когато споменах за инфаркта, на мястото на възхищението се появи искрена тъга. Личеше, че дълбоко ми съчувства, защото хвана нежно ръката ми и заяви, че е готова да се грижи всеотдайно за мен. После заговори за неуспешните си връзки. Не обърнах особено внимание на драматичната й история, но разбрах, че е нещастна. Нямам много опит с жените и си помислих, че щом е самотна и тъжна като мен, значи двамата можем да се опитаме да бъдем щастливи. Само след месец се ожених за Петя. Дни след като сключихме брак, открих, че освен прекрасен слушател, съпругата ми е и чудесен готвач. Баници, печени пилета, торти и сладкиши - всекидневно се радвах на изобилие от вкуснотии. Забравих, че съм на диета и трябва да се пазя. Домакиня, кулинарка, майсторка в леглото - навсякъде си я биваше. Димка често ни гостуваше, с Петя се разбираха буквално от една дума. Добре си живеех, само да не беше проклетият страх, който така и не ме остави на мира.

Изминаха две години. В брака ми понякога се прокрадваха мрачни облаци, струваше ми се, че има моменти, когато жена ми не ме понася, но не разбирах защо. Тогава тя бързаше да отиде при Димка. От там си идваше спокойна и усмихната, сякаш допреди малко не ме беше гледала с неприязън. Веднъж отново се събудих кисел. Сънувах комшмари и се чувствах зле като в деня, в който получих инфаркт. Петя беше на работа и бях сам. Ужасът, че злото ме застига, ме стисна за гърлото и едва намерих сили да се обадя на Димка и да я помоля за помощ. И ето ме пак в болницата. За щастие нямах инфаркт, а само паник атака. След като изслушах за пореден път лекарските съвети за здравословен начин на живот, тръгнах да се прибирам.

Вървях и си мислех, че вече всичко ще бъде различно. Ще се променя, може дори да си купя къща на село и да се радвам на чистия въздух и екопродукти. Изведнъж се сетих за жена си. Горката, сигурно е била смачкана от мъка, затова не дойде веднага в болницата. Как ще се зарадва да ме види жив и здрав! Тихо, за да я изненадам, влязох у дома, но вместо да намеря тъжното й лице, до ушите ми достигна следният разговор: "Како, този път ще умре. Още един инфаркт - няма измъкване. Омръзна ми да го чакам. Нали каза, че за няма и година ще пукне, а той вече втора кара. Отиде ли си, ще делим поравно - както се разбрахме предварително. Дано имаме късмет." Разпознавайки гласа на Петя, все едно нож ми забиха. Погледнах да видя с кого води злокобния диалог и получих още един удар в гърба. Срещу жена ми, ухилена до ушите, стоеше Димка. Господи, какви мръсници! Аз съм си жив и здрав, а двете усойници не само че ме погребаха, а и имуществото ми деляха. Ще ви спестя следващите сцени.

Същата вечер изхвърлих мръсницата, която се беше молила за смъртта ми, и по най-бързия начин се разведох с нея. По-късно разбрах, че Димка и Петя са братовчедки, а бракът ми - идеално обмислен план да се сдобият с парите и наследството ми, а престараването с баниците, месата и сладкишите е било за да ми докарат втори инфаркт. Слава Богу, оцелях. Днес спазвам истинска диета, ходя на работа и отбягвам да споделям проблемите си със съседи. И ако някога се влюбя, то ще е защото съм открил истински стойностен партньор, а не защото съм послушал съветите на злонамерена сводница.

Стефан

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

На 21 май се чества Св. равноап. Константин и Елена, на 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменостНа 21 май се чества Св. равноап. Константин и ЕленаПразнуват Константин, Костадин, Коста, Косьо, Костадинa, Констанца, Елена, Елеана, Еленкo, Елин, Ели, Елка, Елица, Елина...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи