Двама насаме: Омъжиш ли се, животът не ти принадлежи

Бракът не прощава

Знам, че когато двама души се харесат, заобичат се и се оженят, би следвало всичко да правят заедно. Както казваше баба ми, да си знаят и кътните зъби. Така беше и при нас с Милко. Нямахме търпение да дойде вечерта, да седнем в кухнята и докато вечеряме, да си разказваме как е минал денят ни, какво са правили децата в детската градина, какво ни предстои утре. Смятах, че като нямаме тайни един от друг и си споделяме всичко, съм щастлива. Милко също.  
След петата или шестата година обаче нещо в мен се промени. Усетих как Милко започва да ме задушава. Всъщност той не прави нищо различно отпреди – пак вечеряме по два-три часа с дълги разговори и пак нощем заспиваме прегърнати, готови за поредната порция секс. Но забелязах и друго – че самата аз вече имам нужда от самота. Харесва ми да си легна на спалнята и да почета любима книга, да изгледам турски сериал или просто да слушам музика, докато поливам цветята или подреждам гардероба. Това обаче него го дразни. Самият факт, че правя нещо сама, без него, му се струваше странен. И все ме пита защо не гледам филми, когато той е на работа, и защо не чистя и подреждам, когато е при майка си, да кажем. Понякога се чувствам като пате в кълчища, оплетено и омотано до главата. Кълчищата ме стискат здраво за гърлото, а спасение не виждам никакво. Едва сега осъзнах, че Милко без мен ходи само в тоалетната.
Не говоря за навика и скуката от брака – не. Аз обичам съпруга си и с него искам да продължа нататък, но имам нужда и от собствено пространство, от мои си неща, които само аз върша, без неговото постоянно присъствие.
Преди седмица стигнахме до скандал, какъвто досега не бяхме имали. Обвини ме, че най-вероятно си имам любовник, затова съм започнала да го отбягвам. После два дни не си говорихме. А за любовника няма нищо вярно. Дори не съм го сънувала, защото не искам такъв. Искам си обаче свободата – да правя някои неща съвсем сама, без той да се вкопчва в мен като удавник за сламка и да не ме пуска крачка да направя без него. 
Болно ми е, затова ви пиша. А и като се сетя, че преди да се оженим, Милко не ми слагаше вилицата на врата, ми става още по-мъчно за мен самата. Но явно бракът не прощава на никого – омъжиш ли се, животът вече не ти принадлежи. Искаш или не, посвещаваш го на други хора. 
Станимира

Какво ли не се случва между един мъж и една жена:

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси
На море без секс

Усещане за жена
Защо мъжът предпочита домакиня

Как го правят другите
Не е за вярване – мастурбация против бръчки

Секс училище
И жените си падат по мимолетни връзки

Не ми дава мира
Споменът за изнасилването

Моята виагра
Миньонче с бакърена грива