Хора, за които се говори: Александър Кадиев

Чаровният шегаджия

- Сашо, освен че самият ти си известен тв водещ и актьор, си дете на обичаната от всички ни комедийна актриса, кулинарка и телевизионна водеща Катето Евро, която вече няма търпение да стане баба. Щастливец си в любовта и въобще не криеш това - твоето момиче е красивата млада танцьорка Таня Тончева, която вече е в напреднала бременност и скоро ще те направи татко. Да сте живи, здрави и нека усмивката никога не слиза от и без друго чаровните ви лица! Всъщност популярността пречи ли ви, или напротив - дава ви повече привилегии?
- (Усмихва се.) Първо, тъй като все още е януари, колкото и клиширано да прозвучи, искам да пожелая на всички да успеят да открият това, което обичат да правят, а ако са го открили вече - по-добре! Да си намерят точната професия - тази, която им е по сърце, да я практикуват добре и да са щастливи от това. Защо ли? Ами защото това е за цял живот! Разбира се, желая и истинско щастие - както в семейството, така и в любовта! Хора, обичайте се и бъдете здрави и добри!
- Амин! И да се върнем на въпроса ми...
- Да, колкото до въпроса ти, честно да ти кажа - и да, и не. В България историята в това отношение е типично селска, в пълния смисъл на думата, но нищо лично към хората от провинцията, съвсем не. Хич не е фасулска работа човек у нас да е преуспял, обичан и популярен. Завиждат бе, човече, но - Бога ми - на кое, хал хабер си нямам! В това отношение не е особено окей да си популярен. От друга страна, има хора, които харесват и най-вероятно обичат мен и майчето ми, а това вече е съвсем друго и коренно различно нещо. Защото зарежда с положителни емоции и определено ти дава смисъл, че все пак има добри души и ти няма да останеш сам, дори и в паметта...
- Прав си, има хора, които се зареждат от завистта и злобата, а това е тъжно и много жалко. Всъщност украсената истина по-добра ли е?
- Имаш предвид леко напудрената, нали така? (Смее се.) Завистта и простащината са състояния, които се случват навсякъде по света, затова не са чужди и на нас, българите. При мен обаче се получава така, че аз бързо разпознавам негатива и успявам да го контрирам. Вече минах 30-те години и с времето се научих да пречупвам тези „емоции“ в себе си, по този начин по-късно да не ми се налага да се кая за неща, които не се връзват с природата на свестния и добър човек. Така че аз не съм завистлив, за разлика от мно-о-ого други. И да, много си прав – жалко и много тъжно е, че подобни злобари са готови да си съчинят, изкажат, манипулират или преекспонират какво ли не, за да уронят името на някой човек. Но това е тяхната орисия и аз ги съжалявам. Няма как тези човеци да са щастливи, животът няма да им даде нищо хубаво, защото това е природен закон! Всичко се връща на този свят!
- Хайде да влезем за малко в дома ти. Кажи ми какво правиш, когато се събудиш сутрин?
- Щом отворя очички, измъквам се от завивките и директно се отправям към кафеварката. Правя си кафенце и въобще... тривиалните работи. Докато любимата ми ободряваща напитка поизстине, влизам в банята, правя каквото правя (смее се), излизам, паля и пуша цигара с кафето и оттам насетне започва животът...
- Като спомена баня, пееш ли си под душа?
- О, да, и още как, тананикам си, и то с голям кеф! Най-често си пея нещо на "Бийтълс", например, или поне се опитвам да го правя, защото за мен те са доста трудни за изпълнение и имитация едно към едно.
- А вечер с какво си лягаш?
- Иска ли питане?! (Смее се.) С четири неща: пиеса, филм или компютърна игра.
- Ама това са само три...
[!]