Двама насаме: Първата, с която спах

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси

Бях на 17, когато Катя – по-голямата сестра на мой приятел, ме направи мъж. Стана неочаквано. Както си пиехме кафе на дивана в хола и чакахме брат й да се върне от тренировка, тя се приближи до мен и започна да ме гали. Ужасно се възбудих. Имах чувството, че ако не я имам веднага, ще се взривя. В същото време нямах представа нито как да го направя, нито какви са усещанията при полов акт. А след като Катя започна да ме целува по врата и зад ушите, настръхнах. Това нашето не беше любов. Беше нещо първично, животинско чукане, при това само веднъж, за което, слава Богу, успяхме да запазим тайна. Но ето че вече съм на 43, а не мога да я забравя. Нещо повече – спомням си всяко нейно докосване, всяко мое проникване. Като че ли беше вчера. И днес е така - като видя червенокоса красавица с телосложението на Катя, отново настръхвам от желание да я усетя. Няма да си кривя душата и да се правя на светец, ще си призная, че четири пъти съм се дънил и съм предавал съпругата си, макар че тя е невероятна жена. Другите не могат на малкия й пръст да се сложат. Но... фактът си е факт. Заприлича ли ми някоя жена на Катя, сдавам багажа. Защо се получава така и има ли изход от тази моя заслепеност?
Валери

Бел. ред.: Пълния текст на писмото публикувахме в бр. 50.

Здравейте! В Библията е казано всичко, което някога е било и което ще бъде занапред. Затова от древни времена до днес хората се допитват до нея и неслучайно я наричат добрата стара книга. Добра, защото в нея винаги намираме търсения отговор, и мъдра, защото там е събран вековният житейски опит на целокупното ни човечество. Там има и притчи как да живеем живота си днес, как да се любим и как да бъдем добри партньори един за друг в интимния си живот. Хайде сега да се разходим по тези теми из Библията!
За всеки човек винаги има първи път, една първа стъпка, когато те - мъжът и жената, се срещат без дрехи и предразсъдъци. Срещат се, защото се желаят, но... знаят ли как да го сторят? Боя се, че не. И въпреки това го правят. Първият път, разбира се, не е чак толкова успешен, но те си дават възможност и за втори, че и за трети път. И желаното се случва. А като се случи, както пееше онзи наш чаровник Тодор Колев, мъжът ще получи за Париж виза, и там ще види портрета на Мона Лиза. Разбира се, че това е метафора. Важното е да се види онзи безсмъртен шедьовър на Леонардо да Винчи - Джокондата, жената с най-загадъчната усмивка на света. И точно в тази неразгадана и до ден днешен нейна усмивка се крият въпросите: Защо се обичаме до полуда? Защо се мразим до полуда? Защо ненавиждаме най-близките си, които се мъчат да ни кажат, че това е само една картина и нищо повече? Защо искаме на всяка цена да сме първи в общуването с този женски образ, който Леонардо да Винчи е увековечил с четки и бои, с душа и сърце? И какво има в тази красива нейна усмивка? Ами... усмивката на жена! На една безкрайно добра жена, готова да разбере всичко, което се случва под това небе. И не само да разбере, а и да вдъхне вяра и сигурност.
А очите й! Ах, тези дълбоки очи! Те на пръв поглед не кореспондират с усмивката й, но говорят многозначително. И какво говорят? - „Виж какво, скъпи! Знам, че се нуждаеш от мен, и аз ще ти помогна. Бъди сигурен! Само не се измъчвай повече. Аз съм тази… Аз съм твоят ангел хранител… Аз затова съм тук - за да те спася както от твоите опасения, така и от това, какво ще кажат хората. Не си заслужава да мислим за тях… Мисли, скъпи, само за нас двамата, защото ние се обичаме, защото Господ иска това… Не чуваш ли вече  как бият камбаните за нашата любовна среща? Не чуваш ли техния божествен звън? Не унивай, а се отпусни… Остави всичко на мен… Защото аз съм твоят ангел хранител. Защото аз съм твоята любовна фея. Не виждаш ли на картината зад мен онези тучни ливади? Там би следвало телата ни да се радват едно на друго. Там има и река, и големи дървета. Всичко това, скъпи, е за нас. За да бъде нашето любене сред природата вълшебно и незабравимо…"  
И така – Мона Лиза! Разберете, че за всеки един от нас, мъжете, би трябвало да има по една Мона Лиза. Тази, която за първи път ни учи на любене! И блажени са тези от нас, които в зората на половия си живот са имали щастието да се насладят на една такава фея на любовта – Мона Лиза.
Добре, ще кажете, ама споменът остава. Прав сте. Само че това е един красив спомен. А замисляли ли сте се, че има мъже, които не са срещнали своята Мона Лиза? Така че вашата може никога да не се върне, но поне си спомняте за нея с добро чувство.
Сам пишете, че сега имате невероятна жена и това е вашата съпруга.
...
[!]

Светът е за двама:

За секса на „ти“ с вашата Петя
Как се стига до женското сърце

Пристанище за мъже
Фаталните жени не си разкриват картите докрай

Sex училище
Съблечи я, без да я унижиш

С коледния подарък
Не знам кой извади по-голям късмет

Какво правят зодиите след секс

Смях през ключалката