Двама насаме: Ревност и след секса

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси

Докторе, въпросът ми сигурно ще ви прозвучи егоистично, но не мога да се променя. Зодия Близнаци съм и казват, че това е нормално – в смисъл да сме крайни в исканията и принципите си. Та въпросът ми е следният: Защо винаги, когато спя с жена, дори да е само за една нощ, после искам тя да е само моя и никой друг да не я притежава? Говоря дори за тези, с които вече съм се разделил. Имам някакво странно чувство за притежание и се побърквам, когато разбера, че тя вече е с друг и той я възбужда, а не аз. А най-сериозният ми проблем е, че повече не мога да бъда с такава жена, тя вече не ме възбужда, но пак не мога да се примиря. Това сексуална ревност ли е, докторе?
Николай
Здравейте! Според мен може да притежавате жената изцяло, но само при едно условие – ако и вие сте само неин. Става дума за тази, с кояте сте в момента. Ето как точно: Като се събудите сутрин, първата ви мисъл да е единствено и само за нея. След това да скочите от леглото и да й направите чай или кафе със закуска, която да бъде поднесена от вас, още докато тя е между чаршафите. Разбира се, че със закуската ще има и вазичка, в която е потопено любимото й цвете. И всичко това гарнирано с много, много целувки и вашето „Обичам те!” По-нататък –през целия ден, когато сте на работа, да мислите единствено и само за нея. И на всеки кръгъл час по телефона да й казвате: „Обичам те много”. А на всеки половин час – SMS със същото изречение. И още нещо много важно. Докато сте в офиса си, никакви, ама никакви разговори с представителките на нежния пол, независимо на каква възраст са, какво е служебното им положение и какви са служебните ви взаимоотношения. Има си служебен телефон и толкоз! Никакви случайни разговори с тях, никакви служебни командировки или купони! По-добре  ги забравете завинаги! Още - когато чуете по телефона нейното познато: „Къде си, какво правиш?”, да следва вашето: ”Жадувам те  много, дете мое! Ти само кажи и аз веднага ще дотърча при теб”! По-нататък - винаги, когато  сте на маса в заведение, вашият поглед да е фиксиран само към нея, и за момент да няма отклонение. И съвсем естествено е, че когато в това заведение се танцува, то вие ще танцувате само с нея. Даже и при „Дами канят” - в никакъв случай с друго момиче. Още - на рождения си ден трябва да приемете само нейния подарък. А всяка сутрин, когато тръгва за работа, непремено й давайте личната си дебитна карта. Когато пък се любите с нея, не преставайте да й казвате колко е съвъшена тя в красотата си. Да не говорим, че в сънищата ви присъства само тя и никоя друга. Има и още, но според мен и това е достатъчно.
Е, струва ми се, че май не ви хареса много  моето предложение. Защото и на мен хич не ми харесва. И се моля на Бог никога, ама никога да не попадам в подобна ситуация. Но каква ситуация – та то си е направо КОШМАР. А защо е така? Ще ви кажа.
Когато един човек – мъж или жена, обича истински, то заедно с любовта в душата му има и ревност. Макар и мъничко, но винаги я има. И що е то ревност? Натрапливото чувство, че не те обичат достатъчно силно; натрапливата мисъл, че ти изневеряват с други, и то съвсем незаслужено, че чак ставаш смешен пред целия свят.
Защо ревнуваме? Ами за да сме единствените във връзката си. Да няма други, с които да делят обичта ни. Да не бъдем пренебрегвани, отхвърляни и изоставяни! Иначе казано, наред с обичта ни, като нейна сянка е и ревността в нас. Казват, че любов без ревност не може. Добре, но колко ревност? И веднага правя  аналогия с кулинарното изкуство. Едно ястие винаги се нуждае от подправки. Колко? Ами конкретно за солта – най-много щипка и толкоз. Иначе, ако сложим цялата солница, ястието вече не може да се консумира. Така е с любовта и ревността. Ако обичам без капчица ревност, то другата страна може и да се разсърди, че не я желая и обичам  достатъчно. Въпреки че според мен обичта без ревност също е възможна.
А не дай си Боже тази малка щипчица да се превърне в огромен тъмен облак и да превземе душата ми. Човек тогава направо се побърква. И вече говорим за една патологична ревност, която меко казано си е лудост – да тормозя непрекъснато себе си, че може би ми изневеряват, но да тормозя и любимото си същество. Великият Шекспир ни е дал ярък примир за патологична ревност в трагедията си „ОТЕЛО”.
Според мен има нещо, което непрекъснато забравяме. И то е, че в една връзка не може да има задължения. Може само взаимност - взаимност на чувствата, на желанията, на свободата в тази връзка. Свободата на всеки от партньорите да се чувства пълноценен и да живее живота си без притеснението на зависим и подчинен. Само крачка встрани от тази вътрешна свобода, и хармонията се нарушава. А наруши ли се, идва ред на патологичната ревност.
Има и друго. А то е: да обичаме така, че когато не сме заедно, единият партньор съвсем осезаемо да чувства липсата на другия. Тогава ревността става мъничка -  дотолкова мъничка, че съвсем се стопява и накрая изчезва.
Запомнете - частна собственост в любовта не може да има.
...
[!]

Толкова много неща се случват, когата двама са сами:

Как го правят другите
Да си падаш по двама си е тръпка

Секс училище
Заложете на сигурен партньор и на презерватив

С кака Ели
Разпускахме с ласки и страсти

Скука и отегчение
Не пускайте това бедствие в спалнята

Усещане за жена
Ромео и Жулиета от Бургас

Въобще не знам
Как ще я карам без целувки