Двама насаме: Страх ме е от първия път

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси

Здравейте, докторе! Аз съм Р., на 18 г. От близо 6 месеца си имам сериозен приятел и нещата вървят като по вода. Това много ме радва, защото адски го обичам, както и той мен. Имам обаче един проблем и ви моля за съвет. От 2 месеца искаме да правим секс, но аз психически не мога да свикна с тази мисъл. Причината е, че ме е страх от първия път. Само веднъж пробвахме и опитът се оказа несполучлив. Той ме предразположи, но не можа да проникне в мен, и това много ме притесни. Казва ми, че съм тясна. На всичкото отгоре имах болки. А два дни след това видях кафяви петънца на бельото си. Явно леко течение, което продължи няколко дни. Дали съм девствена все още? Какво да направя, д-р Врабчев, за да не ме боли? Много искам да се чувстваме комфортно и да ни е приятно.
Р.

Здравейте, Р.! Първо, защо е този въпрос дали все още сте девствена? Чудя се как е възможно днес, в ХХІ век, млади момичета да продължават да ми го задават. Вижте, девствена жена означава недокосната от мъж. И единственият белег за това в миналите векове е била цялостта на така наречения химен - ципата, разположена на входа на влагалището й. Тази ципа невинаги се нарушава при половото сношение, това става със сигурност при първото раждане. И обратното, ципата може да се наруши по време на акта, без да капнат така заветните капки кръв. Навремето те са „удостоверявали” моралността на младата жена. Но когато вземат, че не капнат - о, ужас! Трагедия! И то напълно незаслужена. Практиката показва, че много млади момичета практикуват различни форми на секс, без самото полово сношение, и са ужким девствени, защото ципата си остава цяла. Питам се обаче, докога ще се робува на тази отживяла по своята същност неистина?

Стига толкова! Това е невежество!

Ето защо ви моля сама да си отговорите на първия въпрос.
Продължавам с втория: Във всяко нещо от нашия живот винаги има „първи път”. И тогава не всичко става, както трябва. Особено при първото полово общуване на момичето, което преди това се е страхувало, че ще го заболи. Естествено, няма начин да не го заболи. И не защото влагалището й е тясно, а защото в психиката й преди това вече я е боляло. А защо го има този предварителен страх от болката? Ами всичко започва още когато малкото момиче тръгне да се осъзнава като бъдеща жена. От 3-4-годишна, та чак до пубертета. Тогава се изгражда нейният женски психически пол. И е много важно през това време каква информация ще получи за секса при хората. Най-важна е информацията от майка й. Ако тя й каже, че мъжете са измамници, лъжци и използвачи, и че половото сношение е един вид мъчение за жената, особено първото, защото е свързано с много болка и кръв, неминуемо след това ще е налице онзи патологичен страх, за който и вие говорите. И още нещо - ако подрастващото момиче е свидетел на непрекъснати кавги в семейството между бащата и майката, този страх пак ще е налице.
Причина за страха са и мислите, споделени с приятелки връстници, които говорят почти същото - че първия път има много болка и кръв, но не и удоволствие. А накрая към този страх се прибавя още и страхът от нежелана бременност, от болести, предавани по полов път, както и натрапчивата мисъл:

“Ами ако хората разберат

че вече водя полов живот? Защото, макар и на 18 години, аз съм дала обет пред близките си, че ще уча и ще завърша, чак тогава…” Как да се оправят нещата?
Най-напред –
...
[!]