Двама насаме: В леглото нямам нужда от майка

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси

Здравейте, д-р Врабчев. От сърце ви моля да отговорите на писмото ми. Проблемът ми е, че жена ми по всяко време на денонощието се държи с мен като майка – обгрижва ме, глези ме, наставлява ме за всичко, което реша сам да направя. Признавам, това много ми харесва, но когато и в семейната спалня проявява майчинска загриженост – тоест, казва ми: направи това, не прави онова – вече ми идва в повече. Не знам как да изляза от тази ситуация и да й покажа, че в леглото аз нямам нужда от майка, а от съпруга любовница.
Гошо
Здравейте! Знаете ли, че никак не са малко мъжете днес, които страдат от този „майчински инстинкт“? Не че такива жени не обичат партньора си и не го желаят. Просто има нещо, останало от време оно. Става въпрос за патриархалния модел на тогавашното българско семейство, според мен – един доста добре работещ модел. Спомнете си онзи велик за България монах, полусляп от писане на нашата „История славянобългарска“ - Паисий Хилендарски, който след завършването й възклинал: О, българино, знай своя език, род и народ…”  Точно това е разковничето за успеха на българите, благодарение на който ние не сме сменили вярата си и сме запазили българския род. И както пееше великият, но непризнат у нас бас, артист и певец Борис Христов – „На многая лета“. Много ви моля, ако имате време, чуйте неговото изпълнение. Когато той пее, прозорците са пред счупване, стените са пред събаряне, а сърцата – пред скъсване. Защото „На многая лета” той изпя за целокупния български народ, не за друго! Записът бе направен в българския патриаршески храм в София. Ето още една малка прашинка, заради която можем да се гордеем, че сме българи, че сме дали много велики неща на света.
Започвам така отговора си до вас, защото няма нищо ново под слънцето. Сиреч алгоритъмът е: мъжът баща, мъжът съпруг и изобщо мъжът глава на семейството е най-важното в този свят. Той е стряхата, той е домът, той е пазителят, той е авторитетът, на който се облягат всички деца и роднини. Поведението на вашата съпруга в семейните взаимоотношения е един отзвук от това време оно. И поведението й се е предавало като една своеобразна щафета през годините от майка на дъщеря. Какво да се прави – такива са били разбиранията за морал, етика и начин на живот, в който съпругата е стожер на тези отдавна отминали традиции и времена. И прави неща, без да иска, най-вече защото така е научена от майка си, в бащиното си семейство - да е орлица. Хем да пази, хем да контролира, хем да съветва непрекъснато мъжа до нея, без да съзнава, че това е лошо и за него, и за нея, че и за цялото семейство. Най-вече защото обезличава собствения си съпруг - главата на семейството. Ама го обезличава така, че самият той вече не се чувства авторитет. И още по-лошо – обезличава го в очите на децата им, в очите на познати и роднини. Ужким била загрижена, ужким не знам си какво. Ама нали знаете приказката, че „пътят към ада е постлан с най-добри намерения”.
Та така – хем имаме мъжа стожер и баща, хем имаме до него ужким невзрачната му съпруга. Да, ама не. Тя може да е негова сянка и никога да не е на преден план, но иначе тя върти всичко на малкия си пръст. Веднага се сещам за един голям титан на българското творчество - писателя Димитър Талев. Моля ви, поне от любопитство, да разгърнете страниците на романа му „Железният светилник”. С голяма изненада ще разберете всичко, за което днес иде реч.
Някои от вас, четейки тези редове, може би ще махнат с ръка и ще кажат – това са бели кахъри. Да, ама не са, защото нещата в живота с такава съпруга минават в едни други норми и правила в семейното любовно общуване. И тук се въвежда една дисциплина със знак минус. Тоест на теб ти се иска това, ама не може, защото аз съм преценила, че това е упадъчно и неморално.
Ха сега, де! Днес не е 19-и век, не и 20-и век. Времената вече са други и това кой ще е по-по-най- съвсем не стои на дневен ред. А ако го има, то Господ да ни е на помощ.
Нещата вече стоят по друг начин, ако щете - и на друг принцип. Онзи стар български модел на патриархалното семейство отдавна е в историята и в етнографските музеи – там, в одаята, където всички са спали заедно, и стари, и млади. Сега би следвало двамата – Той и Тя, да са партньори и в живота, и в леглото. И между тях да цари равнопоставеност и взаимно уважение. А това взаимно уважение, плюс едно взаимно разбиране за сексуалните нужди на единия или на другия партньор са много важно нещо в такава връзка. Това го подчертавам с две черти.
[!]

За интимното между двама души споделяте и в:

Тройка на Ивановден
Като глътка скъпо шампанско

На горещия стол
Преструва се, че я задоволявам

За секса на „ти“ с вашата Петя
Мъжете са свалячи по рождение

Sex училище
Храните афродизиаци

Смях през ключалката

Усмивки под завивки