Хора, за които се говори: Любовта е докосването на душа с душа

Деси Банова от Нова телевизия

-Деси, ти си красива, млада, известна, реализирана. Това достатъчно ли е, за да бъдеш жена със самочувствие?
-Не съм сигурна дали е достатъчно, но знам нещата, които ми дават самочувствие - комплиментите на мъжа до мен и на колеги, хората, които ме спират на улицата, за да ми кажат нещо, детето, което ме прегръща с любов, благодарните  клиенти, които съм оженила чрез моята сватбена агенция. Като се замисля, всичко това никак не е малко. И все си повтарям, че трябва да сме благодарни за всичко, което имаме и което ни се случва. То се изписва на лицето ни и ни дава самочувствие.
-Замисляла ли си се как щеше да изглежда животът ти, ако не беше прекрачила прага на телевизията?
-Със сигурност щеше да е различен и може би по-скучен. В телевизията всеки ден предлага нещо ново, неочаквано, интересно. Освен това е възможност да се срещам с много хубави хора. И аз като доста колеги вярвам, че телевизията е като наркотик. Няма с какво друго да сравня особената емоция хората да те познават, да не говорим за живия ефир, адреналинът бил като при пилотите. Дори да е преувеличено това твърдение, преживяванията сигурно са съизмерими. Телевизията е тръпка, от която не мога да се откажа и след толкова години още ме държи.
-Да ти се е случвала скоро "високо адреналинна" прогноза за времето?
-Дори беше съвсем скоро - до последно картата за прогнозата не се зареди. Изникна някакъв технически проблем, наложи се да рестартираме системата и да изляза на екран без карта зад гърба си. Но като цяло смятам, че се справям и запазвам самообладание.
-В какви житейски ситуации този кураж ти се изплъзва?
-Трудно ми е да реагирам, когато се сблъсквам с голямо его и прекалено лицемерие. Аз съм търпелива, мисля, че с мен леко се общува и работи, но ако някой ме нарани, няма да си замълча. Особено ако човекът е близък, трябва да намерим начин да си кажем всичко, иначе никога няма да изгладим отношенията. Знам, че мълчанието е злато, но невинаги.
-Успяваш ли да балансираш?
-На работа да, вкъщи - не чак толкова добре. Иво има труден характер, самият той си го признава, а аз не съм от жените, които минават за добри актриси. Ако оставя къщата подредена, а като се върна, я заваря, все едно вихрушка е минала, няма да преглътна въпроса защо е толкова разхвърляно. А може би е по-добре да го направя, или ако кажа нещо, то да е повече шега. В тази посока имам още доста да уча. Може и странно да изглежда, но самият Иво ми е напомнял, че мъжете обичат жените да ги манипулират. Аз обаче съм директна и никак не ми се получава да мъркам "котенце", миличко"... Мислех, че имам лек характер и с мен лесно се живее, но като че ли не е съвсем така. (Смее се.)
-Какво щеше да стане, ако с Иво преди доста години не се бяхте сблъскали на входа на Нова телевизия, ако не бяха прехвърчали онези искри, ако не бяхте се съхранили като двойка?
-Скоро чух, че всичко, което ни се случва в семейството, е отражение на нашите предишни животи, които ни поднасят уроците, които трябва да научим. Най-трудно постижима е хармонията в една двойка, може би затова тя е и най-голямото ни изпитание. Явно ние двамата е трябвало да се срещнем и да вървим нататък заедно.
-Питах те как щеше да изглежда животът ти, ако не беше станало това или онова.  Ами ако голямата любов не ти се беше случила?
[!]