Нели Митрова
neli.mitrova@lichna-drama.com

Как се живее с жена, която категорично ти казва и показва, че не те обича? И лесно ли се издържа с такава жена, която освен всичко друго ти става и съпруга? На тези и още въпроси отговаря 36-годишният Жоро Стефанов от София.
- Жоро, ти наистина ли не почувства любовта на Стефи поне веднъж досега? Все пак сте женени от 7 години...
- Как да я почувствам, когато никога не я е имало тази любов?
- Защо тогава сключихте брак?
- Защото аз я обичах – безумно, чак до лудост. Знаех, че ако веднага не се оженя точно за нея, после никога няма да го направя.
- Все още ли я обичаш?
- Все още. Тя ми роди син – прекрасно дете. И е по-красива отпреди. Като ученичка е. Никой не може да й даде годините.
- Добре, обясни ми тогава как тя живее без любов?
- О, за нея това не е проблем. Аз имам два апартамента от реституцията, които даваме под наем. Живеем в друг, 4-стаен, ремонтиран и обзаведен преди година. На Стефи нищо не й липсва. Чувства се добре вкъщи, защото е материален човек. Парите от наемите тя ги взима и изцяло разполага с тях – дори не я питам какво ги прави. Знам, че една част отиват за козметици, фризьори и тоалети, с другата все нещо новичко купува за вкъщи. Може и в банка да ги събира останалите, не знам. Да е жива и здрава! Само да е до мен.
- Не е ли това брак по сметка?
- За нея - да, но аз исках да се оженим, а не тя. Така че е спорно кой кого е искал повече.
- Наранявала ли те е пред чужди хора?
- Не, внимателна е, когато сме с други хора, но на няколко пъти ми е казвала, че не ме обича. Освен това, когато й трябват пари за нещо, става злобна и заядлива - трябва на секундата да реагирам. Веднъж ме заплаши, че ако до месец не сменя спалнята (искаше чисто бели мебели, 7000 лева струваха), ще ме изостави. А тя знае много добре, че това е слабото ми място – да не остана без нея. Беше още времето, в което не давахме апартаментите под наем. Чудех се дали да не ипотекирам по-малкото жилище. Е, не го направих, но пък ипотекирах всичко друго – душата си, сърцето си, бъдещето си. Заради Стефи. Не съжалявам. 
- Как се чувстваш, когато очи в очи ти кажат, че не те обичат?
- Не ми е приятно, но пък знам, че тя и никой друг не е обичала. Просто си е такъв човек.
- А грижи ли се за детето?
- Много. И на него нищо не му липсва. Може да се каже, че живеем прилично и в пълно разбирателство.
- Но без любов?
- Вярно, без любов от нейна страна, но пък си мисля, че любовта от един момент нататък все едно си отива. Остава уважението, доверието... Аз не искам да се разделяме. Стефи е моят живот.    
- Трудно ли се живее с такава жена, Жоро?
- Не бих казал, че е трудно, но във всеки един момент съм нащрек – да не сгафя, да не се изложа... Просто си имаме наши семейни закони, които аз трябва да спазвам. А ги спазвам, защото – повтарям ти – ако тя ме зареже, не ми остава нищо друго, освен да си сложа въжето.
- Е, това е доста крайно...
- А може би това е истинската любов, за която си готов на всичко?

Какво се случва между двамата, когато останат насаме, ще научите и от:

Разочаровах се
Във ваната с рози

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси
Предпочита да ме снима гола, вместо да се любим

Как го правят другите
Луда работа – той иска втора жена в леглото

И това е любов
Сама го тикам в ръцете на друга

Аз, различният
Ще го приема с всичките му мъжки кусури

Секс училище
И презервативът си иска чалъмите

Не знам как ще прозвучи писмото ми, но реших и аз да споделя проблема си, пък вие решете дали е сериозен. Надявам се обаче поне някои от вас да ме разберат и да ми дадат съвет. 
С Марио сме заедно вече две години и ми е супер в леглото с него. Мислим по един и същи начин и смятаме, че сексът в една извънбрачна двойка е единствено и само за удоволствие. Казвам това, защото и двамата имаме семейства и много държим на тях. Не искаме да се развеждаме и децата ни да страдат. Обикновено се срещаме веднъж седмично или в апартамента на моя приятелка, която често пътува в командировки, или пък ходим в частно хотелче под Витоша. Любим се поне 3-4 часа, а ако имаме възможност, оставаме за през нощта.
Ако зависи от мен, никога не бих се отказала от този мъж, защото ме възбужда адски бързо, направо е Бог в леглото. По всяко време знае къде да ме пипне, кога да ме натисне или как да ме целуне. Все едно сме двете половинки на едно цяло, които една без друга не могат. Усещаме всяка клетка на телата си, как да се отдадем на другия докрай, а после и ние да си получим своето. Абе то си е като верижна реакция. Божествено!
Проблемът ми е в това, че Марио се възбужда най-много от разни еротични дрешки – червени прашки, жартиери, дантелени чорапи, черни обувки с висок ток, фишута на голо... И винаги ходя с по един сак, в който си нося „тоалета“. Често самият той ми подарява разни неща. Например за Нова година ми купи лилаво боди прашка, а за 14-и февруари - Деня на влюбените, ми подари и лилави чорапи с жартиери. Каза даже, че ги поръчал по интернет, от чужбина му ги доставили. Освен това обича преди секс да си слагам тежък, силен грим – обикновено син, за да уголеми сините ми очи. Това го възбужда още повече.
По принцип ходя на уговореното място час по-рано и се приготвям, а Марио идва след мен и иска да съм готова за... креватните изпълнения. Доскоро не ми тежеше, дори ми беше супер приятно, но напоследък забелязвам, че започва да ми писва от това непрекъснато обличане и събличане... В същото време си давам сметка, че ако не му задоволя каприза, той няма да ме желае толкова силно. А ми е готино и не бих искала да го губя.
Знам, че имате по-сериозни драми, но и аз имам нужда от съвет. Дали ако му кажа, че цялото това „ревю“ вече ми идва в повече, ще го отблъсна от себе си?
Меглена

Ето какво още се случва, когато двама останат насаме:

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси
Хапчетата за мъжка потентност

Как го правят другите
Подгответе и душата, и тялото си за пир

Заради сина ми и гаджето му
Чувствам се като сводница

Секс училище
Полов контакт по време на цикъл, бременност, след раждане и аборт

Аз - тук, той - там
Не знам ще издържим ли

Докторе, въпросът ми сигурно ще ви прозвучи егоистично, но не мога да се променя. Зодия Близнаци съм и казват, че това е нормално – в смисъл да сме крайни в исканията и принципите си. Та въпросът ми е следният: Защо винаги, когато спя с жена, дори да е само за една нощ, после искам тя да е само моя и никой друг да не я притежава? Говоря дори за тези, с които вече съм се разделил. Имам някакво странно чувство за притежание и се побърквам, когато разбера, че тя вече е с друг и той я възбужда, а не аз. А най-сериозният ми проблем е, че повече не мога да бъда с такава жена, тя вече не ме възбужда, но пак не мога да се примиря. Това сексуална ревност ли е, докторе?
Николай
Здравейте! Според мен може да притежавате жената изцяло, но само при едно условие – ако и вие сте само неин. Става дума за тази, с кояте сте в момента. Ето как точно: Като се събудите сутрин, първата ви мисъл да е единствено и само за нея. След това да скочите от леглото и да й направите чай или кафе със закуска, която да бъде поднесена от вас, още докато тя е между чаршафите. Разбира се, че със закуската ще има и вазичка, в която е потопено любимото й цвете. И всичко това гарнирано с много, много целувки и вашето „Обичам те!” По-нататък –през целия ден, когато сте на работа, да мислите единствено и само за нея. И на всеки кръгъл час по телефона да й казвате: „Обичам те много”. А на всеки половин час – SMS със същото изречение. И още нещо много важно. Докато сте в офиса си, никакви, ама никакви разговори с представителките на нежния пол, независимо на каква възраст са, какво е служебното им положение и какви са служебните ви взаимоотношения. Има си служебен телефон и толкоз! Никакви случайни разговори с тях, никакви служебни командировки или купони! По-добре  ги забравете завинаги! Още - когато чуете по телефона нейното познато: „Къде си, какво правиш?”, да следва вашето: ”Жадувам те  много, дете мое! Ти само кажи и аз веднага ще дотърча при теб”! По-нататък - винаги, когато  сте на маса в заведение, вашият поглед да е фиксиран само към нея, и за момент да няма отклонение. И съвсем естествено е, че когато в това заведение се танцува, то вие ще танцувате само с нея. Даже и при „Дами канят” - в никакъв случай с друго момиче. Още - на рождения си ден трябва да приемете само нейния подарък. А всяка сутрин, когато тръгва за работа, непремено й давайте личната си дебитна карта. Когато пък се любите с нея, не преставайте да й казвате колко е съвъшена тя в красотата си. Да не говорим, че в сънищата ви присъства само тя и никоя друга. Има и още, но според мен и това е достатъчно.
Е, струва ми се, че май не ви хареса много  моето предложение. Защото и на мен хич не ми харесва. И се моля на Бог никога, ама никога да не попадам в подобна ситуация. Но каква ситуация – та то си е направо КОШМАР. А защо е така? Ще ви кажа.
Когато един човек – мъж или жена, обича истински, то заедно с любовта в душата му има и ревност. Макар и мъничко, но винаги я има. И що е то ревност? Натрапливото чувство, че не те обичат достатъчно силно; натрапливата мисъл, че ти изневеряват с други, и то съвсем незаслужено, че чак ставаш смешен пред целия свят.
Защо ревнуваме? Ами за да сме единствените във връзката си. Да няма други, с които да делят обичта ни. Да не бъдем пренебрегвани, отхвърляни и изоставяни! Иначе казано, наред с обичта ни, като нейна сянка е и ревността в нас. Казват, че любов без ревност не може. Добре, но колко ревност? И веднага правя  аналогия с кулинарното изкуство. Едно ястие винаги се нуждае от подправки. Колко? Ами конкретно за солта – най-много щипка и толкоз. Иначе, ако сложим цялата солница, ястието вече не може да се консумира. Така е с любовта и ревността. Ако обичам без капчица ревност, то другата страна може и да се разсърди, че не я желая и обичам  достатъчно. Въпреки че според мен обичта без ревност също е възможна.
А не дай си Боже тази малка щипчица да се превърне в огромен тъмен облак и да превземе душата ми. Човек тогава направо се побърква. И вече говорим за една патологична ревност, която меко казано си е лудост – да тормозя непрекъснато себе си, че може би ми изневеряват, но да тормозя и любимото си същество. Великият Шекспир ни е дал ярък примир за патологична ревност в трагедията си „ОТЕЛО”.
Според мен има нещо, което непрекъснато забравяме. И то е, че в една връзка не може да има задължения. Може само взаимност - взаимност на чувствата, на желанията, на свободата в тази връзка. Свободата на всеки от партньорите да се чувства пълноценен и да живее живота си без притеснението на зависим и подчинен. Само крачка встрани от тази вътрешна свобода, и хармонията се нарушава. А наруши ли се, идва ред на патологичната ревност.
Има и друго. А то е: да обичаме така, че когато не сме заедно, единият партньор съвсем осезаемо да чувства липсата на другия. Тогава ревността става мъничка -  дотолкова мъничка, че съвсем се стопява и накрая изчезва.
Запомнете - частна собственост в любовта не може да има.
...
[!]

Толкова много неща се случват, когата двама са сами:

Как го правят другите
Да си падаш по двама си е тръпка

Секс училище
Заложете на сигурен партньор и на презерватив

С кака Ели
Разпускахме с ласки и страсти

Скука и отегчение
Не пускайте това бедствие в спалнята

Усещане за жена
Ромео и Жулиета от Бургас

Въобще не знам
Как ще я карам без целувки

Д-р Врабчев, вярно ли е, че сексуалните насилници задължително са преживели насилие преди? Питам това, защото бащата на приятеля ми е бил алкохолик и непрекъснато го е биел. А ето че днес и синът му е доста агресивен, и то не само в леглото. Мисли, че като ме удря, става по-силен, а не усеща, че така ме отблъсква. Обичам го, но как да продължа нататък с него?
Виолета
Здравейте! И е вярно, и не е вярно, че сексуалните насилници са преживели насилие преди. Защо отговорът ми е така двузначен?
Първо, в своята дългогодишна практика като лекар сексолог и психотерапевт съм се убедил лично в тезата, че деца, току-що навлезли в пубертета и станали по една или друга причина жертва на сексуална агресия, като пораснат, твърде често стават източник на такава сексуална агресия, свързана с насилие и мъчения както към подрастващите, така и към вече зрели хора. Това важи еднакво и за двата пола, но по ред обстоятелства към сексуално насилие са склонни по-често мъжете. Второ, подобна сексуална агресия може да се натрупа в съзряващата психосексуалност на един подрастващ, бил той момче или момиче, когато като дете е станал обект на физическо и психическо насилие в семейната среда, където е възпитаван. И когато порасне, физически и психически, в социалните си контакти, но най-вече в половите, такъв индивид, се "разтоварва“, образно казано. Разтоварва се от така дълго таената в душата обида. И забележете - понякога агресията е насочена към най-близките, дори към сексуалната партньорка. Каквато всъщност е ситуацията с вашия приятел. Това е едната теза със знак – ДА, ВЯРНО Е, че сексуалните насилници са преживели насилие и преди.
Сега за втората теза – НЕ, НЕ Е ВЯРНО. Тя идва от прекаленото мъжко самочувствие и егоизъм и когато изявите му в половия живот са под всякаква критика. Може би няма да ми повярвате точно сега, ала ви моля да проявите малко търпение и да прочетете отговора ми до края. Важно е! Сигурно не знаете, но мъжът е много лесно раним точно при изявите си в секса. И ето я картинката. На глед - мъж като скала. Дето се казва, камък да стисне, вода ще пусне. Но само толкова. И когато в секса преживее не една и две несполуки, тогава стой та гледай. Такъв мъж вече не обича, а мрази. Мрази всяка следваща своя партньорка. И за да не бъде наранен, самият той наранява, и то преди секса. Вместо да целува и гали, бие. А после вече му е все едно дали ще му стане или не. Това вече не го касае, защото е прехвърлил вината за несправянето си върху партньорката. И - о, чудо! Освободен по своя си начин от притеснението, вземе, че му стане. Тогава… Тогава той вече не може без своя допинг - сексуалното насилие. Това установих от дългогодишния си опит в съда като съдебен експерт-сексолог по наказателни дела срещу този тип мъже. Всъщност, това са слаби мъже. Те насилват, за да докажат най-вече на самите себе си, че и в секса, и в живота са силни. Но как и срещу какво - това не ги интересува. И горко на девойките и жените, които поради подценяване, заблуда или недооценяване на дадената връзка или житейска ситуация попаднат в лапите на такива мъже. Хич даже и не ми се мисли за последиците. Та затова народът ни казва: ”Ако би мирно седяло, не би чудо видяло." Това го пиша нарочно, защото акълът ми не го побира, как може едно момиче или една жена да не се досети какво я чака, ако се прибира сама в полунощ. Какво може да й се случи, ако след една весела вечер си тръгне заедно със съвсем непознат за нея мъж.
А сега на въпроса ви: ”Как да продължа нататък с него?” Разбира се, че това ще си го решите самата вие, а не някой друг вместо вас. Ето защо по принцип съвети не давам. Но има друго, и това е една моя идея за вас. Първо, отговорете си на въпроса дали наистина много го обичате? Второ, сигурна ли сте, че и той ви обича колкото вие него? Трето, можете ли или не можете един без друг? Ако първите два отговора на въпросите са ДА, а на третия се колебаете, тогава ви моля да помислите, преди да решите окончателно - дали имате шанс да го научите да ви обича. И то само чрез милувки и целувки, придружени с много нежност от негова страна. Ако вашият отговор е пак ДА, тогава поне опитайте! Но ако нищо не става, вече сама ще си вземете правилното решение.
И на края, както винаги, едно любовно ноктюрно. Написано е от мъж, което показва за сетен път, че и ние, мъжете, обичаме любимите си със сърце и душа. Става въпрос за Христо Запрянов от София:
                              ПРИЗНАНИЕ /посветено на жена ми/
                              Не мога чудеса да подарявам,
                              ни слънчеви лъчи в коси да вплитам,
                              с гирлянди чувствата да украсявам,
                              в поле с мечти незрими да се скитам.

                              Не мога нежни стихове да пиша,
                              че лирата вълшебна на Ерато
                              в ръцете ми тъй нежно не въздиша.
                              Аз помня само онзи миг, когато…

                              Не мога и с ръка си на сърцето
                              в любов със кухи клетви да се вричам,
                              молитви да отправям към небето.
                              Аз мога само... само да обичам.
Вълшебно и прекрасно е! Защото има любов. Но истината е друга - всичко зависи от жената. Само тя единствена умее и може да накара един мъж да обича истински. Само Тя.


Какво се случва, когато двама души останат насаме, ще разберете и от:

Хем боли, хем сърби
Плаче ми се за изневяра

Усещане за жена
Компромисите не са просто думи

Как го правят другите
Еротичен празник за двама

Секс училище
Дебют преди 18 години не препоръчвам

Женените по го могат
Глезене му е майката

Не ги пропускайте
Взривяващите точки