Здравейте, д-р Врабчев. От сърце ви моля да отговорите на писмото ми. Проблемът ми е, че жена ми по всяко време на денонощието се държи с мен като майка – обгрижва ме, глези ме, наставлява ме за всичко, което реша сам да направя. Признавам, това много ми харесва, но когато и в семейната спалня проявява майчинска загриженост – тоест, казва ми: направи това, не прави онова – вече ми идва в повече. Не знам как да изляза от тази ситуация и да й покажа, че в леглото аз нямам нужда от майка, а от съпруга любовница.
Гошо
Здравейте! Знаете ли, че никак не са малко мъжете днес, които страдат от този „майчински инстинкт“? Не че такива жени не обичат партньора си и не го желаят. Просто има нещо, останало от време оно. Става въпрос за патриархалния модел на тогавашното българско семейство, според мен – един доста добре работещ модел. Спомнете си онзи велик за България монах, полусляп от писане на нашата „История славянобългарска“ - Паисий Хилендарски, който след завършването й възклинал: О, българино, знай своя език, род и народ…”  Точно това е разковничето за успеха на българите, благодарение на който ние не сме сменили вярата си и сме запазили българския род. И както пееше великият, но непризнат у нас бас, артист и певец Борис Христов – „На многая лета“. Много ви моля, ако имате време, чуйте неговото изпълнение. Когато той пее, прозорците са пред счупване, стените са пред събаряне, а сърцата – пред скъсване. Защото „На многая лета” той изпя за целокупния български народ, не за друго! Записът бе направен в българския патриаршески храм в София. Ето още една малка прашинка, заради която можем да се гордеем, че сме българи, че сме дали много велики неща на света.
Започвам така отговора си до вас, защото няма нищо ново под слънцето. Сиреч алгоритъмът е: мъжът баща, мъжът съпруг и изобщо мъжът глава на семейството е най-важното в този свят. Той е стряхата, той е домът, той е пазителят, той е авторитетът, на който се облягат всички деца и роднини. Поведението на вашата съпруга в семейните взаимоотношения е един отзвук от това време оно. И поведението й се е предавало като една своеобразна щафета през годините от майка на дъщеря. Какво да се прави – такива са били разбиранията за морал, етика и начин на живот, в който съпругата е стожер на тези отдавна отминали традиции и времена. И прави неща, без да иска, най-вече защото така е научена от майка си, в бащиното си семейство - да е орлица. Хем да пази, хем да контролира, хем да съветва непрекъснато мъжа до нея, без да съзнава, че това е лошо и за него, и за нея, че и за цялото семейство. Най-вече защото обезличава собствения си съпруг - главата на семейството. Ама го обезличава така, че самият той вече не се чувства авторитет. И още по-лошо – обезличава го в очите на децата им, в очите на познати и роднини. Ужким била загрижена, ужким не знам си какво. Ама нали знаете приказката, че „пътят към ада е постлан с най-добри намерения”.
Та така – хем имаме мъжа стожер и баща, хем имаме до него ужким невзрачната му съпруга. Да, ама не. Тя може да е негова сянка и никога да не е на преден план, но иначе тя върти всичко на малкия си пръст. Веднага се сещам за един голям титан на българското творчество - писателя Димитър Талев. Моля ви, поне от любопитство, да разгърнете страниците на романа му „Железният светилник”. С голяма изненада ще разберете всичко, за което днес иде реч.
Някои от вас, четейки тези редове, може би ще махнат с ръка и ще кажат – това са бели кахъри. Да, ама не са, защото нещата в живота с такава съпруга минават в едни други норми и правила в семейното любовно общуване. И тук се въвежда една дисциплина със знак минус. Тоест на теб ти се иска това, ама не може, защото аз съм преценила, че това е упадъчно и неморално.
Ха сега, де! Днес не е 19-и век, не и 20-и век. Времената вече са други и това кой ще е по-по-най- съвсем не стои на дневен ред. А ако го има, то Господ да ни е на помощ.
Нещата вече стоят по друг начин, ако щете - и на друг принцип. Онзи стар български модел на патриархалното семейство отдавна е в историята и в етнографските музеи – там, в одаята, където всички са спали заедно, и стари, и млади. Сега би следвало двамата – Той и Тя, да са партньори и в живота, и в леглото. И между тях да цари равнопоставеност и взаимно уважение. А това взаимно уважение, плюс едно взаимно разбиране за сексуалните нужди на единия или на другия партньор са много важно нещо в такава връзка. Това го подчертавам с две черти.
[!]

За интимното между двама души споделяте и в:

Тройка на Ивановден
Като глътка скъпо шампанско

На горещия стол
Преструва се, че я задоволявам

За секса на „ти“ с вашата Петя
Мъжете са свалячи по рождение

Sex училище
Храните афродизиаци

Смях през ключалката

Усмивки под завивки

Да имаш добра приятелка, с която да правите секс, без да сте гаджета и без да говорите за обвързване, звучи добре. Само че не е никак лесно за изпълнение. Ако все пак обмисляш нещо такова, ето някои неща, които трябва да имаш предвид, ако започваш неангажираща връзка.
* Да си избереш приятелка за секс не е проста работа. Ако момичето, което те привлича, си пада по теб, по-добре недей да започваш такава връзка с нея, защото ще се надява един ден тя да се превърне в нещо повече от сексуална.
* Семейните приятелки и колежките са лоша идея. Първите ще направят семейните събирания неловки, а вторите ще развалят професионалната ти репутация.
* Добър избор е жена, която може спокойно и откровено, без излишни притеснения да говори за секса, защото най-вероятно може да го разграничи от любовта.
* Връзката с цел само секс може да е чудесно нещо, без излишни усложнения, стига и двамата да сте съгласни с наложените правила и граници. Иначе казано, ако някой от двамата се влюби в другия и започне да ревнува, цялата схема е в опасност.
* Може да звучи като бизнес сделка, но трябва да седнете и да се разберете за основни неща. Като например - можете ли да се виждате и да правите секс и с други хора. Обсъждането на правилата може да е неловко, но е задължително.
* Чувствата рядко изчезват от само себе си с течение на времето. Напротив, те стават по-силни. Затова при първите признаци, че някой от вас се влюбва в другия, обсъдете ситуацията и ако е необходимо, дори прекратете връзката. Любовта е хубаво нещо, просто не бива да се заблуждавате, че тя не пречи на неангажиращата връзка. Пречи, и то много.
* Не позволявай тя да се държи с теб като с гадже. Иначе казано...
[!]

Какво още се случва, когато двама души останат насаме, вижте в:

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси
Кой кого избира - тя него, или той нея
/продължение от миналия брой/

Открит урок
Специалистка по мъжко-женските проблеми

За секса на "ти" с вашата Петя
Дългите връзки си имат плюсове

Смях през ключалката

В началото на всяка нова година човек обикновено изхвърля нещо от старата - преподрежда чекмеджета и гардероби, прочиства архивите си, изтрива от електронната си поща ненужни вече съобщения и служебни писма. Ей така се натъкнах на една бележка, която съм пратила на любимия мъж преди 15-ина години.
В нея просто и ясно се казва, че щом той се държи така, то аз категорично и за нищо на света няма да правя секс с него! Върнах се в паметта си назад и не можах да се сетя за какво сме се карали, кой какво е казал и каква е била ключовата обидна дума, след която даже не сме си говорили, а сме си пращали бележки. Да, помня, че наистина не правихме секс близо година и че това ми струваше цели кофи сълзи вечер в леглото, лоши сънища, лоши мисли и определено лош външен вид. Защо е било всичко това? За да му докажа, че аз съм тази, която държа юздите и контролира семейната колесница, че той трябва да ми е благодарен (за хиляди неща, включително и за СЕКСА, естествено!), че не трябва много-много да ми се репчи и да своенравничи. Абе, глупости на търкалета, както се казва.
Била съм твърде млада и в нажежения въздух на кавгата съм забравила най-важното: сексът не е само удоволствие за мъжа, но и за жената. Т.е. аз също ще съм потърпевша след тази декларация и също ще страдам. Цяла година без секс от инат! Колко съжалявам сега...
Шопското дълбокомъдрие “Аз не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“ не е подходящо, мили дами, за случая. Защото всички ние, абе, почти всички, обичаме секса не по-малко от мъжете и никак не ни е добре да бъдем на сухо за дълго. А времето, през което сме оставали без любов и нежност, не може да се компенсира после по никакъв начин с двойни и тройни дози.
И още едно нещо открих, докато трупах в една торба за смет излезли от мода блузки, чорапи с бримки, гердани с пръснати мъниста, шалчета с прокъсани ресни и бельо, което никога повече няма да ми стане. Между всички тези вехти неща, на дъното на едно чекмедже, открих бурканче, в което имаше сгънати пожълтели листчета. Трябваше ми известно време да се сетя, че това беше една любима игра в началото на моя семеен живот – всеки слага в буркана по шепа свои екстравагантни и щури сексуални идеи и предложения, написани на сгънато листче, без да информира другия за какво иде реч. А после всяка седмица разтърсваме буркана, вадим по едно листче и... правим каквото пише там. Като се свършат – пак го пълним. Спомням си какви смехове и веселия предизвикваха някои предложения, как сме се гонили из цялата къща, как сме воювали наужким, колко сладко е било после – разгорещени и пламнали, да правим секс върху килима и дори върху плочките на пода в кухнята. И как и аз, и любимият мъж, се надпреварвахме да предлагаме нови неща в секса, някои от тях само чути или прочетени. Неща, които иначе трудно можеха да се кажат на сериозно, с тези листчета имаха шанс да бъдат опитани. Защото това са правилата на играта и на късмета – един ден аз ще съм господар, завоевател, тиранин и ненаситен измисляч на желания, другия път – той.
Боже, защо сме се отказали от секс буркана!? Сега, след толкова години брак, осъзнавам, че този нищо и никакъв буркан от компот или кисели краставички ни е дарявал щастието да бъдем напълно разкрепостени в мисленето си, по-дръзки и с повече хумор, изобретателност и толерантност. Дали да не опитаме пак? Олеле, нищо не ми идва наум... Май ще е по-трудно, отколкото го мисля, но това е само началото, после може и да потръгне. Опитайте и вие, какво ви пречи!
Петя Иванова

Всичко има в този свят за двама:

На горещия стол
В тъмното никой не вижда сълзите ми

Sex училище
Да я вкараш в леглото за една нощ е изкуство

Няма ли пасване в леглото
Изневярата скоро ще почука на вратата

Привет, докторе. Към вас имам следния въпрос: Какво трябва да направя, че да имам жена си повече от един път в седмицата? Вярно, че тя хем ходи на работа и гради кариера като счетоводител, хем вечер покрай детето, което е на 3 г., има доста ангажименти. Ама съм мъж все пак и веднъж седмично не ми стига. В същото време съм безработен от две седмици и ми писва по цял ден сам вкъщи. А работа за среднисти като мен, завършили само гимназия, днес трудно се намира. Ако ми дадете идея какво да направя, ще съм ви безкрайно благодарен.
Кирил, 27 г.

Здравейте! Най-напред благодаря за доверието ви към мен. Благодаря ви предварително и за нашия, макар и задочен, разговор. Непременно ще ви дам и идея, но нека нещата да вървят поред.
Вижте, ние се раждаме момчета и момичета. Странно е обаче защо различните нации, народности и племена не гледат с едно око на този факт. Някои пеят и танцуват от щастие, когато се роди момиче, а други скърбят за това. И се радват, когато новороденото е момче. Как е при нас, българите? Представете си един живот на конник, яхнал коня си в небивал галоп, а след него тича най-вярното му куче. В ръцете си този конник държи поразяващо копие, с което убива врага. Запомнете – конник! И там, от седлото на коня, той завоюва нови земи. Плодородни земи. И пак там, на седлото зад него, е любимата му избраница. Забележете, че когато те двамата се любят, конникът не спира да язди. Любят се по един необикновен начин на седлото. И даже там тя ражда. И кърми, докато конникът е в стремглав галоп. Галоп, който може да се измери само с онзи вятър, наречен ураган. Конникът не спира. Даже и да слезе от коня, той си остава конник. Такъв е и животът му, една непрекъсната езда - да търси хубавото, за да го завоюва.
Това сме ние, българите. Някои казват – били сме славяни, били сме земеделци, били сме покорни… Да бе, да! Е, донякъде може и да са прави, но ние преди всичко сме българи, и то непокорни, именно защото сме конници. Били сме и под чужди робства, ама сме оцелели пак заради това - защото сме непокорни българи. Ние сме конници в душите и сърцата си. Конници сме по нрав и характер. Затова няма пленено българско бойно знаме.
Обърнете обаче внимание колко малко ние, българите, сме живели свободни и независими. Колко малко време не сме водили войни. И откакто сме създали държава, та до ден днешен, винаги живеем в криза. Криза всякаква. А горките ни врагове въобще не знаят, че в генетичната си памет ние имаме така наречената еротична мотивация. Тоест, каквото и да се случва занапред - добро или лошо, нашият български етнос ще пребъде и България винаги ще я има. Простете ми, че малко се разприказвах, но проблемът ви, господине, тръгва точно от тук – че сте мъж и глава на семейството, както е прието да се казва у нас. Но нека все пак разнищим проблема ви стъпка по стъпка.
И така, имате една прекрасна, умна и трудолюбива жена. И още по-прекрасна рожба, която тя ви е родила. Няма нищо по-хубаво от това. Любяща жена и още по-любяща рожба. Дотук много добре. Обаче – както вече казах – за кой ли път ние пак сме в криза! И в тези смутни времена за съжаление жените като че имат по-големи шансове за намиране на работа.  А конниците - тях кучета ги яли.
Но хайде сега да си поговорим малко по-интимно с вас. Предлагам обаче тези редове да си останат между нас. Вие сте българин, потомък на конника. Имате своя представа за авторитета на мъжа - и в обществото, и в семейството. Само че някой ви е свалил от коня. Същността ви крещи от несправедливост. И сте прав да се ядосвате, но нещата са такива, каквито са. А сега следва моята идея за вас.
В семейството вие се чувствате уязвен, освен това сте безработен. Иска ви се да запазите авторитета си по някакъв начин и разчитате на секса. Добре! Ама съпругата ви е свръх заета с какво ли не. Съгласен съм с вашата биологична необходимост за водене на редовен полов живот. И може да го постигнете, ако я поразтоварите от безбройните й задължения, имам предвид домакинските. Знам, че можете и трябва да го направите. Веднага бързам да ви кажа, че това няма да разреши проблема радикално, но пък тя ще се почувства много щастлива, че й помагате. И според мен непременно ще ви се отблагодари по своя чисто женски начин - в леглото. Искам да ви предупредя за още нещо – че не това е пътят да запазите мъжкото си положение в семейството. Тоест - аз те обладавам, аз съм мъжът и аз продължавам да командвам парада вкъщи. Това ще е велика грешка, запомнете го! И ако се отървете от този начин на мислене, ще е много добре за вас. Сигурен съм, че съпругата ви прекрасно разбира вашето състояние сега и желае да ви помогне. Но ще го направи така, че да запази вашия авторитет и вашето самочувствие, защото е жената на конника, защото е съпруга на конника и майка на детето му! Ще бъде майка и на другите му деца!
Да, безработен сте, но не се обвинявайте сам. Не се срамувайте, че сте завършил само гимназия. И не забравяйте, че всеки труд е благороден, благословен и би следвало да се уважава. Ще ви дам един пример с мои познати.
[!]

Какво се случва между двама души, когато останат насаме, ще разберете и от:

Закана
Един ден ще си моя!

На горещия стол
Срамува се от тялото си

За секса на „ти“ с вашата Петя
Това любов ли е, или просто секс?

Sex училище
Как да разбереш дали наистина е свършила

На кръстопът
Ех, защо не може да съм и с двамата

Смях през ключалката