Две неща са важни за мен – емоциите и импулсите

Дария Симеонова е наистина чудесна в ролята на тази, която държи връзките с обществеността - Наталия. От безпардонна мъжемелачка с всяка следваща серия тя се превръща в ранима, влюбена жена, която ни среща все повече с мекото на душата си. Красавицата е зодия Скорпион и е родена на 23 октомври 1989 година в София. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност актьорство за драматичен театър в класа на проф. д-р Атанас Атанасов, сега е част от трупата на Театър „София”, играе и в Театрална работилница „Сфумато”, участвала е в хит сериала на БНТ „Под прикритие”. Младата актриса знае къде иска да бъде в професията, още търси себе си като жена, най-близък й е баща й, с него споделя щастливите си мигове. Казва, че хобито й е да върши щуротии и освен че се ръководи от девиза „Всеки ден е различен”, чаровницата споделя, че може да бъде безпристрастна и точна, но преди всичко се смята за любопитна и отговорна млада жена. Какво още ли? Ще разберем сега от самата нея...

- Ех, Дария, хубаво име носиш, да си жива и здрава!
- Благодаря ти! Всъщност името ми идва от „дар”, но мама не е харесвала имената Божидара и Дарина – така е трябвало да ме запишат, затова е решила да бъда Дария. И не е сгрешила, да ти кажа - харесвам си името (усмихва се).
- Като те гледам на екрана в ролята на пиарката Наталия, си мисля, че си една заклета кариеристка и амбициозна жена. Не си такава извън снимачната площадка, нали?
- О, не бих могла да се самоопределям. Всеки човек вижда различни неща в мен. Някои от тях понякога се припокриват, други не съвсем. Всъщност това е толкова субективно, колкото са изкуството или красотата, например.
- А лесно ли се нави на тази роля и с какво точно те грабна тя? Предполагам не е само с това, че Наталия е доста влюбчива?
- Наталия не е от най-влюбчивите. Ако си останал с такова впечатление, значи си играя много грешно ролята (смее се). Всъщност Наталия е жена, която обича да се забавлява с мъжете, живее екстремно, дори и в отношенията си с другия пол. Емоциите я правят несигурна, затова и те често я плашат. Любовта за нея е непозната територия, прави я слаба и объркана, защото не й се е случвала, защото се страхува от нея. А може би много силно копнее именно да обича и да бъде обичана. И може би в някои от тези неща Дария и Наталия си приличат. Може би... (Усмихва се.)
- Четох някъде, че си станала актриса на шега. Има ли нещо вярно?
- Така е – актьорската игра първо ми беше хоби. Знаеш, че всеки ученик има доста свободно време, през което спортува, щурее, учи езици... Да, ама при мен не беше точно така. Аз реших да оползотворявам тези часове в театрална студия. Когато наближи времето да кандидатствам, въобще не знаех какво искам да правя с живота си. Спомням си, че бяхме на морето, беше вече септември и пътувахме със сестра ми от Бургас за къмпинг Градина. Лежах на задната седалка на колата и си мислех - какво обичам, кое ми доставя удоволствие, как си представям живота... И след една „детска” равносметка установих, че искам да съм на сцена, сред хора, да бъда някой друг, да се занимавам с театър. Пък те взеха, че ме и приеха в НАТФИЗ. Никога досега не съм съжалила дори и за миг.
- Пренасяш ли ролите си в личния живот?
- Засега не. Опитвам се да намеря общото между мен и героините. Доста често ролята е част от мен самата, персонажът е много близък до някое мое аз. Хората са многопластови, винаги можеш да откриеш черти от характера си, близки с тези на образа. Но е прекрасно, когато първоначално си мислиш, че тази или онази роля е свръх далечна от теб, а впоследствие откриеш, че това изобщо не е вярно - ти си като нея, тя е част от теб.
- Хайде да те поопознаем по-отблизо, Дария. Баща ти е художник, а ти си се занимавала с... детски играчки. Разкажи ни повече за семейството си.
- Семейството ми е наистина прекрасно. Да, баща ми е художник - иконописец, мама пък е завършила киномеханика и оптика. Работеше в кино едно време. Гледали сме доста филми от кабината й, но вече не се занимава с това, а помага на баща ми в неговата галерия. Имам по-голяма сестра, която завърши маркетинг и мениджмънт, вече и тя му помага. Баща ми като истински творец в някои отношения изобщо не е в час с днешния свят и е тотално отвеян. Той е от хората, които буквално трият компютъра с гумичка. А по-малкият ми брат в момента завършва НАТФИЗ. Що се отнася до детските играчки - завършила съм гимназия за приложни изкуства, специалност „Детски играчки“. Мога да правя скулптури, да шия, да работя с дървообработващи машини, майсторила съм играчки от текстил, дърво, хартия...
- Значи можеш да боравиш и със струг, с шлайф, с други сложни машини. Остава ли ти време и въобще – имаш ли желание за подобен тип занимания?
- Мисля, че след малко припомняне ще мога да струговам сфера, например (смее се). Всъщност не съм се занимавала с тези неща, откакто завърших гимназия. Няколко пъти ми се наложи да рисувам и да шия копчета, но само дотам. Просто не съм имала потребност и вдъхновение.
- Всички ние сме хора, Дария - чувстваме, обичаме, ненавиждаме, съжаляваме, грешим... Кое е най-важното за теб?
- Две неща са важни за мен - емоциите и импулсите!
- А кое те кара да се натъжаваш и кое предизвиква у теб радост и умиление?
- Натъжавам се по-скоро от яд, от безпомощност да променя някои несправедливости. А иначе се радвам често, и то предимно на малки и дребни, буквално глуповати неща (усмихва се).
- Плачеш ли и кога?
- Плача, разбира се, нищо човешко не ми е чуждо. И плача често, но с усмивка.
- Плаши ли те нещо?
- Да, имам страхове! Страх ме е да не закъснея сутрин за поредните ангажименти или срещи, страх ме е и от акули... май е това. Иначе като цяло съм безстрашна, точно като Батман (смее се).
- Стряска ли те бързият ход на времето?
-Съвсем не, дори напротив - харесва ми.
- За какво най-често се молиш и благодариш на Бог?
- Нека това си остане тайна между мен и Бог. Имала съм срещи с доста необясними неща, тях аз наричам „чудеса” (усмихва се). Но те са толкова лични и ценни, че ще си ги пазя там, където съм скрила и молитвите си към Господ Бог.
- Усещаш ли подкрепата на своя ангел-хранител?
- Да, и ще ти споделя кога - усещам я всеки път, когато си кажа: „Е, този път извадих късмет!”
- А получаваш ли знаци от съдбата?
- Иска ми се да вярвам, че получавам. Понякога обаче се оказва, че ние, хората, много си въобразяваме. Съдбата ни дава кръстопътища, а накъде ще тръгнем, зависи единствено и само от нас. А може би шестото ни чувство и най-вече интуицията са онези неща, които често търсим, но рядко намираме, виждаме и чуваме?
- И все пак, чувстваш ли се галеница на съдбата?
- Не. Щастлива съм с всичко, което ми е дадено. Радвам се, когато съм здрава. И съм благодарна за всяко свое постижение и за всеки малък крах, но аз се боря упорито и често плащам за своите житейски уроци. Опитвам се да умея да съм щастлива. Обичам всеки свой миг на земята, обичам да се смея. Обичам, като се прибера вкъщи вечер, да си кажа: „Днес беше един прекрасен ден“, дори да не е бил напълно такъв. Старая се да се радвам на малките и хубави неща, които ни се случват, а те ни се случват, вярвай ми (усмихва се).
- За какво все не ти остава време?
- Да си подредя изпраните дрехи (смее се).
- Пожелай си нещо, Дария!
- Здраве. Какво клише, а? Но е истина, защото е важно. Здраве желая и на читателите ви! Освен това им пожелавам да се вслушват по-често в своята интуиция, във вътрешния си глас!

Интервю на Иво Ангелов
Снимки - Nova Broadcasting Group Inc. / „Откраднат живот”, Красена Ангелова

(Публикувано в последния брой на "Лична драма")