Една жена разказва за своята зависимост: "Аз бях алкохоличка."

За първи път опитах алкохол на 13 години. С моя съученичка си купихме две бутилки бира и ги изпихме на брега на морето. Спомням си, че едва се довлякох у дома. Не мога да кажа, че това преживяване беше по вкуса ми, но тогава си създадох илюзията, че вече съм пораснала: вижте ме, сама си купувам бира. До дипломирането експериментите ми с алкохола останаха на приблизително същото ниво: пиех с компания, защото беше готино. По принцип си купувахме готови коктейли в бутилки, ужасно вредни за стомаха. Но кой мисли за последствията, щом си на 14-15? Понякога си взимахме и водка - една бутилка за седем човека. Наливахме се на пейката пред нощния клуб, за да спестим от напитките вътре.

След гимназията се преместих в друг град, защото ме приеха да уча в тамошния университет. Първите три години живеех в студентско общежитие. Там пиеха всичко и постоянно. Не се изискваше причина, само пари да имаш. Най-често се наливаха с водка, която смесваха с кола за по-добър ефект. Една вечер, след няколко чаши, за първи път правих секс. Беше ми трудно да флиртувам трезва, алкохолът ме правеше спокойна и много по-разкрепостена. Честно казано, едва ли някога щях да обърна внимание на този мъж, ако не бях пияна.

Когато след време с приятелката ми си наехме квартира, начинът ми на живот малко се промени. На първо място и двете работехме и получавахме прилична заплата. На второ, не исках всяка вечер да каня непознати хора у дома, както беше в общежитието. За сметка на това, започнахме често да посещаваме нощните клубове. Обикновено изпивах първия коктейл, за да сваля напрежението, на втория ми ставаше хубаво и исках още алкохол, след третия ми ставаше забавно, четвъртия... Ако трябва да съм честна, почти никога не си спомнях какво се случваше след него. Ето ме да се въртя в центъра на дансинга, някой мъж ме прегръща, друг ме целува на улицата, а после приятелката ми се опитва да ме натъпче насила в таксито. Сутринта обикновено беше много ядосана и бясно повтаряше, че й е писнало да ме пази от всички идиоти, с които искам да си легна.

Засрамено й обещавах, че повече няма да пия, но дни по-късно схемата се повтаряше отново и отново: коктейли, мъже, безсрамно поведение. В крайна сметка приятелката ми се умори от ролята на ангел-пазител и спря да излиза с мен. Не се разстроих особено, тъй като в живота ми влезе нов мъж. Много ми харесваше вечер да гледаме филми и да пийваме вино. Беше ми някак уютно и семейно. И спокойно. С него за първи път ми направи впечатление, че обичам да правя секс под влиянието на алкохола. Приятелят ми дори се шегуваше: " Толкова ли съм грозен, че не ме желаеш без вино?" Смеех се, но всъщност ми беше по-трудно да се настройвам на правилната вълна, ако съм трезва. Алкохолът сваляше бариерите ми и можех спокойно да се забавлявам. По-късно излизах с друг мъж, който бързо разгада тайната ми - идваше на срещите с любимото ми вино в термос и на шега ме наричаше "Мис Каберне".

Следва продължение: