Животът какъвто е: Живот, по-страшен и от затвор
Психически тормоз

Реших да ви пиша, защото майка ми има особено доверие на вестника. Надявам се, че ако прочете написаното от мен, ще погледне по-сериозно на своите и на моите проблеми.
Преди години дойдох сама в София - първо учих в езикова гимназия, после продължих в университета. Родителите ми си останаха в нашия град и въпреки разстоянието, връзката ни се запази. Аз пътувах често, а и те използваха всяка възможност да дойдат при мен. Единственото им дете съм и с тях винаги сме били много близки. Смятах, че имам перфектно семейство.
В моите очи майка и татко бяха двама щастливи съпрузи, които се обичат, обожават дъщеря си и харесват живота си. В един миг тази прекрасна илюзия рухна, лъсна ужасно грозната истина и аз вече няколко месеца не знам какво да правя с нея.
Навръх 14 февруари се прибрах вкъщи без предупреждение. Исках да изненадам татко за именния му ден, а освен това бях решила точно на Свети Валентин да представя на нашите приятеля си Виктор. Те нямаха представа, че от доста време живеех при него и се прибирах в квартирата само когато знаех, че те ще дойдат. С него вече бяхме решили да се оженим и дори деня бяхме определили - 15 август, Успение Богородично.
На 13-и февруари тръгнах с колата на Виктор, на другия ден той трябваше да пристигне с най-добрия си приятел и жена му, които бяхме избрали за кумове. Паркирах пред блока и понеже вече беше тъмно, не видях никого от съседите. Вкъщи никъде не светеше, значи нашите не си бяха дошли от работа, което напълно съвпадаше с плановете ми. Полегнах на дивана в хола и докато ги чаках да си дойдат, съм заспала. Не съм чула отключването на входната врата, но се стреснах, когато издрънча стъклото на холната врата. Не разбирах какво става и скочих да отида при тях. Спряха ме сенките, които мернах в коридора - майка ми се беше облегнала на стената, а баща ми буквално се беше залепил върху нея. Щях да помисля, че това е някаква предварителна любовна игра, ако не бях чула какво говори баща ми: "Откъде ти дойде на ума да говориш с мъжа на Стойчева! А си посмяла нещо да му кажеш, а съм ти смачкал главата..." Не вярвах на ушите си! Моят добър баща, който с мама ни носеше на ръце, не можеше да говори така! Трябваше да разбера какво се случва и в момента, в който посегнах към бравата, ръката ми увисна във въздуха: "Е, добре, вече знаеш, че тя ми е любовница, но той няма представа. Пуснеш ли му мухата, свършено е с тебе... Познаваш ме, нали?"
Това съвсем ме обърка. Никога не бях чувала баща ми да повишава тон, още по-малко – да обижда майка ми, камо ли да говори с нея за любовницата си... Нещо ме накара да продължа да се спотайвам, пък и вече нямах никакво настроение и желание да ги изненадвам. Баща ми тръгна към спалнята, майка влезе в банята, а аз се преместих в стаята си. Влязох на пръсти и без да светвам лампата, се пъхнах в леглото. Не исках да ги виждам, нито да ги чувам. Трябваше ми време, за да разбера какво се случва в нашето семейство - то се разпадаше, а аз бях дошла да им кажа, че ще се омъжвам. Знаех, че няма да заспя, затова опитах един стар трик от детството - обърнах се към стената и се завих презглава. Това беше начинът по някое време да извикам съня. Сърцето ми спря, като усетих, че вратата се отваря. Не вярвах да са ме разкрили, но стъпките приближаваха към мен - мама идваше да си легне в моето легло... За да не я изплаша, тихичко извиках, измъкнах се изпод завивките и я прегърнах. Стана толкова бързо и неочаквано, че тя не можа да скрие сълзите си. Прегръщаше ме, галеше ме и плачеше без глас. И двете шепнехме, за да не събудим баща ми. Казах й какво съм чула, а тя сякаш се изпусна: "О, колко много не си чула..." Вече нямаше заспиване. Реших, че трябва да науча цялата истина, тук и сега.
В началото мама упорстваше и отказваше да говори, но после се предаде. Започна от запознанството си с татко, от първата им среща, от нейното първо влюбване. Баща ми така я омагьосал, че тя – красиво, неопитно и емоционално 18-годишно момиче – след месец се предала на чувствата си. Не се съмнявала, че и той я обича. Бил с 12 години по-възрастен и тя вярвала, че голямата истинска любов изглежда като него - сериозен и отговорен през деня, забавен купонджия и нежен любовник през нощта. Обожавал мама, глезел я, искал да я предпази от всичко, носел я на ръце. И все й повтарял, че желае тя да роди децата му. Тя също искала бебе, но не точно в онзи момент - мечтаела първо да завърши френска филология, после да преподава, да превежда и задължително да обиколи Франция. Когато я приели в университета, летяла от щастие, но баща ми бързо я приземил - още след първия семестър се оженили, защото мама вече била бременна. След като ме родила, не се видяла повече с колеги и приятели. Набързо се прехвърлила задочно, завършила, но баща ми никога не й позволил да прави преводи, още по-малко – да обикаля Франция. Носел достатъчно пари, осигурявал й помощ за бебето и свободно време за нея. На нея й оставало само едно - да гледа малката принцеса, тоест мен, да го посреща, да го обича и... да го слуша. Просто насилник с ръкавици.
Попитах я защо се е съгласила, как е могла. Защото той се грижел за нея, искал да я пази и закриля - така ми отговори. Толкова усърдно го правел, че накрая самоувереното момиче се превърнало в колеблива, плашлива и съгласна с него жена без собствено мнение и самочувствие. Баща ми й измислил какви ли не страхове, само и само да има от какво да я спасява.
Той разбрал преди нея (!), че земетресенията я довеждат до истинска паника, че се ужасява от кучета, че има фобия от височина, от затворени пространства, от тъмно, от насекоми... Да се чуди човек как майка ми е живяла, преди той да й отвори очите за собствените й проблеми.
Когато починали баба и дядо, баща ми започнал да дърпа друга струна - майка ми е останала съвсем сама, няма си никъде никого, освен него, трябва да му се доверява и да знае, че той винаги ще я подкрепя. А докато била много разстроена покрай голямата загуба, той поел и цялото домакинство. Пазарувал, каквото смятал за нужно, плащал сметките - и ги контролирал, давал й пари за седмицата, все едно му е дете, а не партньорка. Мама така и не разбрала как мъжът й обсебил и нея, и живота й. Тя правела само това, което той харесвал, обичал, одобрявал и смятал за правилно. Късно се усетила, че пие неговите питиета, яде неговите любими храни, говори с неговите думи.
Нещо от старото момиче в нея се събудило и една вечер тя настояла да поговорят. Поискала да работи пълноценно, а не само по за няколко часа в неговата фирма. Обещала от това да не страда нито детето, нито семейството, нито домът ни. Признала му, че й липсват срещите с приятелки и роднини. Помолила го да има една своя вечер в седмицата, когато да излиза сама - на кино, на кафе, на пазар. За всичко това, разбира се, й трябвали нейни пари, затова била решила да продаде апартамента на родителите си и да вложи сумата в неговия бизнес, като си остави малка част за влог в банката...
От всичко, което чул, баща ми полудял. От сериозния, леко побелял, отговорен мъж, който владее себе си и всичко наоколо, се превърнал в грозно и свирепо животно. В очите му вместо любов и разбиране имало презрение. Думите му не успокоявали жената, с която живее под един покрив, а я удряли като камшици. Станал, надвесил се над нея и започнал да говори, без да повишава тон. Първо, казал, да не си въобразява, че може да иска, да настоява и да обяснява какво й липсва. Той й бил осигурил всичко, от което има нужда. За повече не можела и да мечтае. Второ, дал й бил възможност да прави единственото, което умее - да гледа детето и дома му. И кой й пълнел главата с глупости, че трябвало да работи, да излиза, да се среща с този или онзи? Трето, какво си въобразявала - че може да продава и да влага, както реши? Та тя нищо не разбирала от финанси и бизнес. Така че да си седнела на задника, да го гледала в очите и... Да му козирува, добавих аз.
Мама много искала да роди още едно дете, но като казала на баща ми, той й наредил да си избие тези глупости от главата, три деца му били достатъчно! Късно и по този начин научила, че баща ми е имал друго семейство. Години не разбрала, че се вижда с бившата си и със синовете си, че ги издържа и че дори едно от момчетата работи при него. После като плесница дошла другата истина - баща ми си имал любовница. Доброжелател се обадил на майка ми, а тя директно поискала обяснение от баща ми. И той, гледайки я нахално и отвисоко, потвърдил. После добавил, че е научила късно, преди сегашната имал друга.
Още много неща научих онази нощ. Питах мама как и защо е търпяла, защо е крила от мен, защо ме е оставила да мисля, че имам най-добрия баща на света. Отговори ми съвсем просто - страхувала се е от него. Знаела е, че може да направи с нея, каквото реши. Не е имала нито сили, нито желание да се съпротивлява. Дори когато я е карал да излиза с него, защото му е трябвала съпруга за пред хората. Всъщност истински ужас у нея предизвиквала мисълта, че той може да поиска развод - не че ще е първата разведена жена, не. Кошмарът й бил, че баща ми ще вземе мен и тя няма да намери начин да му се противопостави...
Рано на следващата сутрин се обадих на Виктор да не идва. Не честитих на баща си Свети Валентин. Дори не се показах от стаята си, преди да чуя, че излиза. Събрах малко багаж на мама и почти насила я качих в колата. Вкъщи оставих мобилния й телефон - плаща го баща ми, и му написах бележка да не търси повече нито нея, нито мен. Като пристигнахме в София, отидохме направо у Виктор. И все още живеем тримата. Татко упорито ми звъни по телефона, без да знае, че на този номер вече ме търси само той, имам нов за всички, с които искам да говоря. Мама е различен човек - понякога е тъжна, депресирана и плаче. Друг път ме прегръща и ми благодари, че съм й върнала живота. Как ще я караме напред, не знам. За мен е важно тя да повярва, че животът е само един и всеки от нас има правото да го изживее достойно. (За конкурса "По дяволите, само веднъж се живее")
Божидара
Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...
Харесвам историите за:
Изберете година и рубрика, която да видите от архива: