Хора, за които се говори: Аз съм просто жена - майка, актриса и добър приятел

Елена Петрова

- Елена, справяш се перфектно и с ролята на жури в супер шоуто „И аз го мога” по NOVA Телевизия! Представи си обаче, че от вчера си добила популярност, днес вече те засипват с предложения за интервюта и първото, което даваш е за вестник „Лична драма“.  Какво би разказала за себе си, за да впечатлиш аудиторията, която все още едва те познава?
- Аз съм едно смело момиче, което върви по своя път. Аз съм просто жена - майка, актриса, и искрено се надявам в края на пътя си да се обърна назад и да зная, че съм била добър човек, добър приятел и добър професионалист. Да ти кажа, не си правя често самооценки, защото според мен подобно вглеждане в себе си не е много добро. По-важното е човек да е напълно честен спрямо това, което работи, да обича приятелите си и своя любим човек, грижейки се всеотдайно и отделяйки внимание на близките на сърцето си хора. Разбира се, обичам си и дечицата, безкрайно при това. И не само своите. Просто имам голямата слабост да обгрижвам тези малки ангелчета. Аз съм това, което съм! Но най-добре ме познават двама-трима души и смятам така и да остане до края. Такъв човек съм си, неискащ да занимава хората със себе си. Стремя се към това нещо, вярвайки, че не високото его прави човека силен, а дори напротив - слабото такова го кара да се извисява, да има вътрешна сила, воля и да върви смело напред, минавайки трудно или с лекота през абсолютно всички трудности. Всъщност силният, непоклатим и отстояващ мнение и позиции, и въобще себе си, човек е не този, който пада, защото всички падаме понякога, а онзи, който винаги успява да се изправи, вярвайки в това, което е, продължавайки уверено напред.
- И как продължаваш ти - след определена спънка, лична драма или изпитание?
- Разчитам изцяло сама на себе си. На мнение съм, че именно това е първото и основно, най-важно  качество за силата на характера на човек, който с годините придобива опит и знае къде са слабите му места. Въпреки че, според мен, човек в своя личен живот прави едни и същи грешки, но някак си с малко нюанси. Защо ли? Ами просто защото така е обречен или кармично обвързан...
- Толкова си красива, ведра и с бликаща около теб положителна енергия, че няма начин да не те определя като една истинска щастливка!
- Такава съм, да! (Усмихва се.) Но ми е болно, защото хората много се отдалечиха един от друг - разминават се, подминават се, самотни са и не общуват един с друг. Аз съм на мнение, че точно самотата е един голям проблем. Именно тя капсулира абсолютно всички емоции - от най-добрите, та до най-лошите. И всъщност първите, които се пречупват и поддават, са лошите емоции, за огромно съжаление! Тук ще отворя една скоба за благотворителността, която все повече проявяваме. Тя е ключ за откриване на възторжена доброта, заедност, екипност и единност на хората - съмишленици в дадена беда. Проблемът обаче е, защо трябва да се случи беда, да се изпрати бедствие "отгоре", което да обедини човеците? Аз например неотдавна работих два дни за център тук, в София, който беше открит за помощи и хората, които пристигаха, бяха толкова емоционални и превъзбудени да даряват, жестовете им бяха толкова трогателни, че направо бях удивена... Всичко това много ми хареса, но истинският резултат се получава след около година, когато видим усмихнатите лица на пострадалите хора. Не е важно да започнеш едно нещо, а трябва да го довършиш докрай. Но това е сложна и дълга тема и не зная доколко би била интересна за читателите на „Лична драма”. Затова... хайде да поговорим за някои по-ежедневни неща. Какво ще кажеш? (Усмихва се.)
- Окей, твоят зодиакален знак е Скорпион, затова ще те попитам: пред кого ежедневно си показваш отровното жило и защо?
...
[!]