Хора, за които се говори: Обичай, ама малко по-тихо, ако може

Филип Аврамов - Фицата

-Фица, ти прие предизвикателството да участваш в третия сезон на най-гледаното от всички ни риалити шоу „Като две капки вода” по NOVA Телевизия, в което безпроблемно и с лекота се превъплъщаваш както в мъжки, така и в женски образи и ни забавляваш без абсолютно никаква трудност. Извън това, ще ми споделиш ли кои са най-дръзките ти планове?
-Защо не? (Смее се.) Най-дръзкият ми план е да стегна багажа и един ден да отида в Холивуд! (Усмихва се.) Дано!
-Пожелавам ти го, заслужаваш такъв успех! Че се справяш и с музика, и с пеене е факт, но също така отлично ти прилягат и театърът, и киното, и телевизията. Всъщност, кое от всички тях най-добре ти пасва?
-Не ми се нрави идеята едното да е в повече от другото, защото при мен няма конкретно стилово раздалечаване. Справям се добре с всичко това и съм щастлив, че имам силата и хъса да го работя. Удоволствие и голям кеф ми е! (Усмихва се.)
-Как реши да станеш актьор?
-Чиста случайност! Нищо не съм решавал, просто беше грешка. Мислех, че е детски радиохор, а то се оказа детски радиотеатър. После взех, че продължих.
-На колко години беше тогава?
-На 8 и половина.А всъщност детската ми мечта беше да стана лекар. Беше ми много интересно да разбера как са устроени растенията, животните, човекът. ..
-И така вече?
-Повече от 30 години на сцената... (Смее се.)
-Доста време наистина... Не ти ли писва понякога?
-Да ми писва - не, но понякога не мога да говоря, гърлото ми отказва. Това се оправя само с мълчание, а аз непрекъснато говоря нещо, графикът е ужасно натоварен...
-Странно е, но госпожа Стихийно бедствие, тоест неуморимата Стоянка Мутафова ми е споделяла, че е тъжна жена извън сцената. Ти като комик би ли го потвърдил за себе си?
-Надали, въпреки че сега се сещам за едни думи на неповторимия Георги Русев, лека му пръст, който казваше: „Най-големите комедийни образи са крайно драматични”. Да ти кажа, мисля, че е прав...
-Я ми кажи, вярно ли е, че не обичаш да гледаш филмите и сериалите с твое участие?
-Правя го, но... отгоре-отгоре, както се казва. Всъщност, когато предстои премиера на филм с мое участие, аз изпращам жена ми да го гледа, аз не ходя. Но така или иначе, това за мен е без особено значение, защото е важно мнението на зрителя, не аз какво ще кажа сам на себе си. Най-голямата награда е признанието на публиката.
-Така е! А популярността какво ти даде, Филипе, каква цена плати в името на славата?
[!]