Професията на стюардесата е изключително привлекателна за много млади момичета. Примамват ги романтиката, поддържането на перфектен външен вид, възможността да обиколят света и да се запознаят с различни култури. Тяхното работно място всеки ден е различна точка на света, живеят динамично и летенето за тях е начин на живот. Всичко това е част от професията на стюардесата. Доста борд дами са се опитвали да си сменят работата, но не минава много, и те отново се връщат на самолета. Защо ли? Защото усещането там, горе в небесата, е несравнимо! Така е и за младата красавица Елисавета Нешкова. Тя е стюардеса не от вчера, а работата и летенето й са предимно при чартърни полети. Работи в престижната и популярна авиокомпания „Bulgarian Air Charter” („ВАС”). Млада е, но това не й пречи да трупа опит зад гърба си. Има го и той въобще не е малко! Родена е в София, където и живее. Завършила е гимназия с профил математика и информатика, а в момента учи в Техническия университет. Ели не просто обича, а направо обожава да пътува. Девизът, от който се ръководи чаровницата, е „Винаги бъди верен на себе си”, а в любовта се опитва да бъде щастлива. Пада си по хаус музика, но и други стилове я вълнуват, обича The Simpsons и Minuscule. Харесва маркови дрешки, а един от любимите й цитати е: „Не е важно вие какво ще кажете за мен, а какво аз за вас!”

-Какво точно те провокира да станеш стюардеса?
-Много са нещата, но основното беше това, че откакто се помня, обожавам да пътувам. Чувствам се прекрасно, когато опознавам нови и красиви места по планетата, без значение как ще се добера до тях (смее се). И май тази професия я възприемам повече като приключение и удоволствие, отколкото като работа.
-Добре, но все пак не са ли ти нужни нерви, силен дух, самообладание? Много хора си мислят, че да си стюардеса е достатъчно само да умееш да сервираш в самолета.
-Наистина се дразня, когато чуя подобни определения, но има и такива, които оценяват трудностите на нашата професия. Трябва да си призная, че и аз, когато поисках да стана стюардеса, не предполагах, че ще са ми нужни толкова други качества. А към тези, които ти изброи, аз бих добавила и голяма доза концентрация.
-Значи основната ви задача е да разнасяте закуски и напитки, но зад това се крие нещо много по-сериозно и отговорно.
-Да, повечето си мислят точно това - че сме сервитьорки в самолета и нищо повече. Често съм разяснявала на роднини и познати, че професията ми съвсем не е толкова опростена! Всъщност ние сме и хората, които не само че няма да ви оставят гладни, но може и да ви спасят живота! Стюардесите трябва да са на разположение на авиокомпанията по всяко време на денонощието. Работата ни е тежка, трудна, изисква пълно себеотдаване...
-Няма сутрин, няма вечер...
-Да, да, напълно прав си! Дори и срещите с приятели са лукс, който рядко си позволяваме. Но добрата новина в случая е, че с времето нещата постепенно влизат в ритъм и някак си успяваме да намираме време за всичко.
-Ти хем учиш, хем и работиш - за едно младо момиче това е постижение! Лесно ли ти е, или вече си свикнала с напрежението?
-О, винаги има напрежение, в него е тръпката, но се свиква! Много хора са принудени да учат и работят едновременно, независимо с какво е свързана професията им. Аз влагам същата доза упоритост и трудолюбие, за да ми се получат нещата. А фактът, че съм стюардеса, и че ежедневно ми се налага да прекосявам света и да уча едновременно, не ме прави изключение и повод за оплакване.
-Значи няма проблем да учите и нещо друго, докато упражнявате тази професия?
-Аз съм пример за това, но пък не мога да окуража другите да правят същото като мен - всеки си преценява енергийния капацитет! Знаеш, че когато имаш желание, няма начин да не намериш сили и възможности да постигнеш нещо определено.
-Всъщност, да си стюардеса, означава ли, че си екскурзиантка?
[!]

-Ирина, добра ученичка ли беше?
-Лоша ученичка бях, за сметка на което пък бях отличничка. Бях солистка на хора в Руската гимназия и ми се налагаше често да пътувам и да отсъствам от учебните занятия. Все искаха да ме изключват, ама постоянно беше това. (Смее се.) Класната ме предлагаше за изключване, пък директорката казваше: „Как да я изключим, та тя ни представя гимназията.”
-Кои предмети ти се отдаваха хей така, с лекота?
-Биологията и физкултурата бяха любимите ми предмети. Имах прекрасна преподавателка по биология - госпожа Мариана Дудинска. Страхотна жена, много красива и ми прощаваше. Спомням си, веднъж трябваше да направя контролно и да го преведа на руски език. Два пъти го правих и все двойки изкарвах. Тогава тя ми каза, че ако не се подготвя за следващото контролно, ще ми напише двойка и за  срока. Разбира се, седнах си и си научих всичко. Писа ми шестица както на контролното, така и за срока. Имахме рускини преподавателки, които бяха много мили. Правехме си шегички с учителите, но и те си правеха здрави майтапи с нас.
-А до пищови случваше ли ти се да опираш?
[!]

- Ники, що за дете беше?
- О, нищо тийнейджърско не ми беше чуждо. Определено бях търсачка на силни усещания и имаше много адреналин в изживяванията ни като деца. Игрите бяха толкова интересни и динамични, че всеки път ваканциите минаваха неусетно. След време днешните подрастващи, за жалост, няма да могат да се похвалят с подобни спомени, защото повечето от тях са непрекъснато във виртуалния свят, не в реалния, сякаш избягват живия контакт. Възпитанието на родителите също има основна роля в случая. Аз съм щастлива, че спомените ми от детските години са незабравими. Но да ти призная, така или иначе, от съвсем малка съм си една... лудетина. (Смее се.)
-Новата учебна година започва след броени дни. Самата ти как се справяше с уроците в училище?
-Стараех се да съм прилежна. Носят се митове и легенди за училищните ми години, но истината е, че бях много добра и отговорна ученичка, дори доста често влизах в графата на отличниците. Математиката ми беше силата, за сметка на часовете по български език, в които скучаех - не е като да решаваш задачи. (Смее се).  
-Изкушавам се да те попитам: с какъв успех завърши образованието си?
[!]

Лято 2014-а свърши, а с него и ваканцията. Хиляди първолаци, тийнейджъри и гимназисти ще пристъпят прага на родното училище. Смълчаните дворове, класните стаи и коридорите ще оживеят отново, огласяни от неудържим чистосърдечен смях, от забързани стъпки, от гласове, от песни... Младите хора, бъдещето на България, ще разбудят задрямалата тишина, за да овладяват  необятния свят на познанието, да печелят състезания и турнири, да творят, но и да танцуват и се забавляват. "На добър час!“ на всички тях. Какви спомени са оставили тези години в сърцата на някои от любимите ви звезди, ще научите от самите тях.

Рафи Бохосян

-Рафи, сигурно си бил училищният плейбой, имаше ли много обожателки?
-О, повярвай ми, нищо не може да се сравни с положението в момента... (Смее се.) Като цяло бях едно палаво дете, активен и инициативен. Винаги съм се занимавал с много неща едновременно и мисля, че това доста ми помага днес. Иначе в училище се справях много добре - е, може би не колкото брат ми, но винаги съм се старал да давам всичко от себе си. Разбира се, имало е и изключения, така наречените... мързеливи моменти. Между впрочем мисля, че с всеки тийнейджър е така. Забележки в бележника си имах съвсем малко. И то в повечето случаи учителите са ми ги писали, защото някой друг около мен е прекалил... Като цяло даскалите не ме дразнеха, може би като бях по-малък, да. Но преди да завърша, ценях високо всичко, което можех да „взема“ от тях. На днешните тийнове им трябва само концентрация, повечко работа, много желание -  и успехът ще е с тях винаги и по всяко време!
-А често ли ядосваше родителите си?
...

Нина Добрев

-Нина, като напиша името ти в „Google”, моментално излизат над 1 590 000 резултата! И как иначе, ти си красива, умна, талантлива, мила и... българка. Може би няма тийнейджърка, която да не иска да е като теб и да има твоята възможност за успех в Холивуд. Всъщност, като стана дума за тийн, нека започнем разговора ни оттам. Хайде...
-Окей! За който все още не знае, първо нека кажа, че името ми е Нина Константинова Добрева. Родена съм на 9 януари 1989 година и съм представителка на винаги справедливия, истински, харизматичен и обичащ Козирог. Едва на две годинки напуснах България заедно с родителите си и тук се връщам много рядко. Като ученичка редовно посещавах курсове по танци и драматично изкуство и успешно завърших Armstrong Studio. Следвах и социология... Справях се с лекота с уроците. (Усмихва се.)
-Излиза, че не си имала време да се шляеш по магазини, кафенета и с гаджета. Още на тази възраст си започнала работа, похвално е, Нина!
-Благодаря ти! Започнах като модел, от 17-годишна се снимам в телевизионни реклами, шоута... Не мина много и последваха покани за участия в сериали, а през 2001-а дойде и моят звезден миг - с ролята на Миа Джоунс в телевизионната поредица „Гимназия „Деграси”, позната и на българските зрители чрез Нова тв.
-Но стана най-популярна с ролята, където си и титулярка -  на Елена в хитовия сериал „Дневниците на вампира”.
...

Шоуменът Богдан Томов

-Богдане, имаше ли много двойки в училище?
-Не! Бях главно петоркаджия, но винаги ще помня първата си тройка. (Смее се.) Беше по география, както и срам за цялото семейство. Никой не можеше да повярва, включително и аз самият. Е, бързо я поправих, разбира се. Иначе като цяло бях послушен ученик. Щуротите ми бяха чужди. Обичах да си научавам уроците на тиха музика, без значение каква, важното бе, че ми действаше предразполагащо.
-Какво мислиш за днешните млади - прилежни и изрядни ученици ли са?
-Готини и умни са. Но сякаш много време прекарват пред компютъра, а това е колкото полезно, толкова и опасно.
-Синът ти е тийнейджър. Какво споделяш с него за училището?
...
[!]
                

- Алекс, нека се върнем малко назад във времето. Спомняш ли си как започна бляскавата ти кариера?
- О, това не се забравя (смее се). Започнах като водеща в младежкото музикално предаване „Мело ТВ Мания“ по Канал 1. Завършила съм 8-о СОУ София. След това завърших и актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през не чак толкова далечната 2006 година. Бях актриса в театър „Българска армия“, имам участия в няколко филма. Читателите ви сигурно си спомнят, че за филма „Шивачки“ бях номинирана за награда за главна женска роля. А, да не пропусна да спомена и комедийния сериал по Нова тв „Женени с деца в България”, където бях в ролята на Дора Николова и всички се забавлявахме неуморно по време на снимките.
- Нещо по-лично какво би ми споделила. Например малко известно е, че си имала петгодишна връзка с актьора и певец Руслан Мъйнов...
- Да ти призная, на мен някак си ми се наложи да порасна много бързо, и то изведнъж. Най-вероятно това ми е било съдба. Твърде рано ми се наложи да остана сама и да се боря с живота и неговите превратности. Но така или иначе съм научена да бъда самостоятелна. Да, най-леснично и простичко е да разчиташ на мама и татко, но това е до едно време. Да знаеш, че тези, дето ги бутат, изведнъж се оказват доста неподготвени за живота и неговите изпитания. Иначе съм живяла и израснала с майка си Пепа Николова в софийския квартал Мусагеница. Както се знае, с баща си не съм близка. Загубих майка си - единствения човек, който се грижеше за мен, докато бях дете, на 22 септември 2006 година, след дълго боледуване. След загубата се сближих с Иван Ласкин, който ми и помогна да преживея трудния момент. А след четиригодишната ни връзка се роди дъщеря - София Ласкин.
- За коя романтична постъпка на Иван се сещаш точно сега?
[!]