Хора, за които се говори:

Николета Лозанова

- Ники, що за дете беше?
- О, нищо тийнейджърско не ми беше чуждо. Определено бях търсачка на силни усещания и имаше много адреналин в изживяванията ни като деца. Игрите бяха толкова интересни и динамични, че всеки път ваканциите минаваха неусетно. След време днешните подрастващи, за жалост, няма да могат да се похвалят с подобни спомени, защото повечето от тях са непрекъснато във виртуалния свят, не в реалния, сякаш избягват живия контакт. Възпитанието на родителите също има основна роля в случая. Аз съм щастлива, че спомените ми от детските години са незабравими. Но да ти призная, така или иначе, от съвсем малка съм си една... лудетина. (Смее се.)
-Новата учебна година започва след броени дни. Самата ти как се справяше с уроците в училище?
-Стараех се да съм прилежна. Носят се митове и легенди за училищните ми години, но истината е, че бях много добра и отговорна ученичка, дори доста често влизах в графата на отличниците. Математиката ми беше силата, за сметка на часовете по български език, в които скучаех - не е като да решаваш задачи. (Смее се).  
-Изкушавам се да те попитам: с какъв успех завърши образованието си?
[!]