- Алфредо, отново си в журито на Dancing stars. Какво е различното в това издание на шоуто?
- Има много нови неща: нов водещ - Калин, ново момче в журито - Христо, звездите също са нови, дансингът - различен. Всичко е още по-професионално и на още по-високо ниво. Така зрителите могат да се радват на приказката, която им разказват танцуващите.
- Ти си емоционален, атрактивен, предизвикателен и обикновено много цветно облечен... Можеш ли да бъдеш друг?
- Не знам. Може би, и то заради това, че не зная достатъчно добре български. Затова понякога, като не мога да намеря подходящата дума, показвам с лице, с ръце и с тяло това, което искам да кажа. По-интересно е, нали?
- Според теб красиви ли са българките?
- Е, как не! Нали заради българка останах тук.
- Какво ги прави красиви?
- Много са различни - бели, тъмни, руси, с червени коси. Жените са като четирите сезона в България. Тук си имате всичко - и лято, и зима, и море, и планина. Това е много хубаво - отнася се и за хората, и за времето, и за природата. В Куба няма такова разнообразие. Освен това няма значение дали си богат или не - като е топло, всички казват "хайде на море" и става купон.
- Приличаме ли си с кубинците?

- Любо, твоята запазена марка са усмивката и добронамереността. Мислиш ли, че е по-лесно да се живее, когато виждаш чашата наполовина пълна?
- О, да, абсолютно! Според мен всичко е въпрос на гледна точка. Ако виждаме чашата наполовина пълна, то определено имаме усещане за пълнота в живота по някакъв начин. Ясно е, че съвършенството ние сами няма как да го постигнем. То е дар от Бога и е непосилно за един човек да го постигне сам. Винаги има някакво недоволство. Каквото и да направи, все му се струва, че може и повече. Но само Господ може да напълни чашата. Съвършенството е подарък, то не може да се изработи.
- Открий тайната за това как успяваш винаги да си в добро настроение?
- Според мен няма по-голямо щастие от това да правиш нещата, които обичаш. Аз съм един от тези щастливци, именно защото харесвам музиката и всичко, свързано с това изкуство. Това е причината да съм усмихнат, да се чувствам добре и да излъчвам щастие. Обичам да съм позитивен! Винаги търся добротата в човек. Опитвам се да не съм предубеден към хората, които срещам и не познавам. Стремя се да намирам начини и да постигам целите, които си поставям, и не търся оправдание, в случай че не се осъществят. Харесва ми да общувам с добри хора, а музиката е причината да ги срещам. Тук се крие и разковничето на позитивната ми нагласа.
- Случва ли се да си сърдит и мрачен като облак?
- Случва се, да. Не съм изключение от останалите хора. Моментите на разочарование, хора, които са ме предавали – това ме кара да съм малко по-мрачен понякога. Не харесвам предателството, не харесвам хората, които крадат от чуждия труд поради невъзможност да боравят с определени изразни средства. Като че ли ние, българите, сме по-склонни да търсим и виждаме първо  негативното. Хубавото е, че не успявам да задържам лошите мисли и мрачните моменти в себе си. Бързо ми минава.   
- Кaкво е в състояние да те изкара извън нерви?
- Просташкото поведение и отношение. През последните години ние, хората в тази държава, се намираме в ситуация на непрекъсната борба с пошлостта във всичките й измерения. Извън нерви могат да ме изкарат именно тези хора, които са толкова сигурни в правотата си и едновременно в глупостта си и това им дава право да се държат собственически с други хора.  Смятам, че изкуството и по-естетското отношение към заобикалящата ни среда биха допринесли за баланс между материалното и духовното. Силно вярвам, че духовното може да промени материалното. За жалост немалка част от хората в България не смятат интелектуалния труд за особено важен, което води до сериозен сблъсък на човешките светоусещания.
- Не криеш емоциите и сълзите си дори пред камера. Значи ли това, че мъжете също имат право да плачат?
[!]

Изпълнителният ни директор Юлиян Стоянов влезе в историята като първия български журналист, спечелил златен медал в алпийските ски от Световно първенство по ски за журналисти. Златото този път пристигна от швейцарския курорт Шампери, където Юли отвя конкуренцията в гигантския слалом благодарение на SLS, които осигуриха лимитирания модел на Rossignol, създаден специално за олимпиадата в Сочи 2014 г.  Той показа на всичките над 240 колеги скиори от 32 страни в Европа, Северна Америка, Азия и Африка, че да премериш сили с него си е сериозна работа. Останалите седем български колеги от Нова телевизия, bTV, Българско национално радио, Bulgaria ON AIR и СБЖ се класираха между 12-о и 20-о място в слалома.
Състезанията се проведоха в дисциплините гигантски слалом и ски-бягане (класически стил) за мъже и жени, съответно на 5 и 2,5 км. И в ски-бягането Юлиян не отстъпи на чуждестранните колеги скиори. Той зае престижното 8-о място, а Любомир Бояджиев от Нова тв се класира 4-и. Ето и останалите постижения на колегите скиори в ски-бягането в съответните възрастови групи: Весела Владкова от Българско национално радио - 12-о място; Борислав Костурков от СБЖ – 13-о място; Христина Балинска от bTV – 14-о място; Тихомир Шолев от СБЖ – 20-о място; Елена Гюрова от bTV – 21-о място; и Александър Богоявленски от Bulgaria ON AIR – 24-о място. На всички колеги скиори – честито!
Шампери е  само една част от най-големите ски-зони в света – швейцарско-френската Порт дьо Солей, разполагаща с над 650 км маркирани писти, а Световното по ски за журналисти се проведе за 61-и път, от 22 до 29 март, с любезното съдействие на швейцарския ски клуб на журналистите. Осемте български участници в Световната среща на SCIJ  пътуваха до швейцарските Алпи с последния модел на Ford Kuga, предоставен от Мото-Пфое.
"Лична драма“

- Маги, това е поредното предаване, в което се включваш като водеща. Този път защо и на какво не устоя?
- Продуцентите и екипът са хора, с които най-много и най-приятно съм работила. Освен това в риалити като Dancing stars човек може да се включи само ако е много положително зареден. Форматът е позитивен, участниците носят абсолютно същата енергия, публиката има нужда точно от такова преживяване... Нямаше как да устоя на всичко това. Емоцията да си заобиколен от хора, които танцуват и се забавляват, да си част от случващото се, наистина е страхотна.
- Съжаляваш ли за времето, което прекара в Big Brother All Stars в края  на миналата година?
- Няма как да съжалявам, защото от участието си в онова шоу си извадих много поуки. Споделям принципа, че човек се учи, докато е жив, и мога да кажа, че търпя градивна критика. Там срещнах различни хора с различни характери, с които едва ли щях да се видя в обичайното си всекидневие. Тези контакти обаче ми показаха каква не трябва да бъда, какво не трябва да правя, как да не изглеждам такава, каквато не съм и не искам да бъда.
- И какво не бива да правиш?
- Не обичам хората, които въртят интриги, говорят зад гърба на другите, без изобщо да ги познават. Ако си бил с някого една седмица, едва ли си успял да го разгадаеш толкова добре, че да имаш основание да го оплюваш. Защо ти е тогава да говориш той какъв е и какъв не е? Мисля, че това е недопустимо.
- Промени ли си мнението за някого?
- Да, например двете Златки се оказаха уникално готини хора и нямаха нищо общо с образа, който медиите им бяха създали. Скоро и аз самата се сблъсках с такова отношение и това определено ми беше неприятно, защото тези, които ме коментираха, не знаеха нищо за ситуацията, в която съм. Щом замълчавам за определени неща, значи искам да ги запазя за себе си. Кому е нужно случващото се да бъде изопачено? Нещата би трябвало да се пишат такива, каквито са, или изобщо да не се споменават.
- В такъв случай какво трябваше да прочетем за теб?
- Това, което аз съобщих: че моят 13-годишен брак е приключил добронамерено и издържано и от двете страни, без скандали и грозни сцени. Също и че решението е лично мое и е взето съвсем съзнателно поради появили се несъответствия и трудности в общуването ни. Борислав си остава мой приятел за цял живот - та ние имаме общо дете, и поддържаме нормални контакти. Нито съм гонена, нито съм на улицата, нито съм останала без пари за автомивка, както се говореше...
- Какво би добавила към това?
[!]