Хора, за които се говори: Не крия нито сълзите, нито радостта си

Любо Киров

- Любо, твоята запазена марка са усмивката и добронамереността. Мислиш ли, че е по-лесно да се живее, когато виждаш чашата наполовина пълна?
- О, да, абсолютно! Според мен всичко е въпрос на гледна точка. Ако виждаме чашата наполовина пълна, то определено имаме усещане за пълнота в живота по някакъв начин. Ясно е, че съвършенството ние сами няма как да го постигнем. То е дар от Бога и е непосилно за един човек да го постигне сам. Винаги има някакво недоволство. Каквото и да направи, все му се струва, че може и повече. Но само Господ може да напълни чашата. Съвършенството е подарък, то не може да се изработи.
- Открий тайната за това как успяваш винаги да си в добро настроение?
- Според мен няма по-голямо щастие от това да правиш нещата, които обичаш. Аз съм един от тези щастливци, именно защото харесвам музиката и всичко, свързано с това изкуство. Това е причината да съм усмихнат, да се чувствам добре и да излъчвам щастие. Обичам да съм позитивен! Винаги търся добротата в човек. Опитвам се да не съм предубеден към хората, които срещам и не познавам. Стремя се да намирам начини и да постигам целите, които си поставям, и не търся оправдание, в случай че не се осъществят. Харесва ми да общувам с добри хора, а музиката е причината да ги срещам. Тук се крие и разковничето на позитивната ми нагласа.
- Случва ли се да си сърдит и мрачен като облак?
- Случва се, да. Не съм изключение от останалите хора. Моментите на разочарование, хора, които са ме предавали – това ме кара да съм малко по-мрачен понякога. Не харесвам предателството, не харесвам хората, които крадат от чуждия труд поради невъзможност да боравят с определени изразни средства. Като че ли ние, българите, сме по-склонни да търсим и виждаме първо  негативното. Хубавото е, че не успявам да задържам лошите мисли и мрачните моменти в себе си. Бързо ми минава.   
- Кaкво е в състояние да те изкара извън нерви?
- Просташкото поведение и отношение. През последните години ние, хората в тази държава, се намираме в ситуация на непрекъсната борба с пошлостта във всичките й измерения. Извън нерви могат да ме изкарат именно тези хора, които са толкова сигурни в правотата си и едновременно в глупостта си и това им дава право да се държат собственически с други хора.  Смятам, че изкуството и по-естетското отношение към заобикалящата ни среда биха допринесли за баланс между материалното и духовното. Силно вярвам, че духовното може да промени материалното. За жалост немалка част от хората в България не смятат интелектуалния труд за особено важен, което води до сериозен сблъсък на човешките светоусещания.
- Не криеш емоциите и сълзите си дори пред камера. Значи ли това, че мъжете също имат право да плачат?
[!]