- Момчета, отново сте водещи на супер рейтинговото риалити шоу „Като две капки вода” по Нова тв. Готови ли сте за „нови жертви“?
Рачков: Явно да (смее се). Спомняш си, как в първия сезон на шоуто си обръснахме косите в името на „Като две капки вода”. Тренирахме усилено във фитнеса, за да направим плочки за ролята ни на братята Феърбрас от Right Said Fred, за да изпълним хита им I’m Too Sexy. Зрителите станаха свидетели на завидните ни умения в коремните преси (смее се) на сцената на най-забавното шоу. А то нямаше как да е такова, без неизменната си част, тоест аз и Зуека (смее се). И тази година ние - неподражаемата двойка водещи, ще ви изненадваме и забавляваме по несравнимия начин, който само ние умеем (усмихва се).
Зуека: Да, аз и Рачков, се завърнахме в „Като две капки вода” като тандем телевизионни водещи. И да, двамата сме готови на нови жертви в името на шоуто, което забавляваше зрителите на Нова тв миналата пролет. И със сигурност ще има нови предизвикателства пред нас, с които надяваме се, ще се справим...
- Че сте уникални комици, невероятен и незаменим тандем и в „Господари на ефира”, и сега в „Като две капки вода” е безспорен факт. Всъщност извън телевизията и сцената какво мислите един за друг?
Зуека: Димитър Рачков за мен е един прекрасен човек. Като колега е изключително добър и аз гарантирам за това (смее се). Пасваме си и си партнираме с лекота, а импровизациите ни са отлични. Всъщност той е реактивен, с добро чувство за хумор (усмихва се).
Рачков: Зуека бих го описал много лесно. За мен той е човек без грам чувство за хумор, със силно изразени правилни черти, висок и снажен мъжага (смее се). Шегувам се. Сега сериозно: за Васко мога да ти кажа, че е един изключителен човек и един незаменим приятел.
- А ако не бяхте избрали актьорството за свое призвание, с какво друго щяхте да си изкарвате хляба?
Рачков: Моята детска мечта беше да стана боклукчия. Все си представях как въртя кофите  до боклукчийската кола, за да ги изсипя. Всъщност мечта, която ми остана и до днес. (Замисля се.) Абе, да ти кажа, май хич не е късно да я осъществя (смее се).
Зуека: Аз съм един щастливец, защото правя това, което умея най-добре. Цял живот само и единствено това съм искал и ето - правя го. Обичам работата си и не си представям, че бих могъл да се справя с нещо друго също толкова добре.
- Какво с лекота би предизвикало щастлива усмивка да изгрее върху лицата ви?
Рачков: Щастливата ми усмивка с лекота биха я предизвикали двама любими за мен човека - моят син и Мария Игнатова. Щастлив съм, защото чудесно се разбираме. Вкъщи господарят съм аз (смее се) и винаги стигаме до консенсус. Освен това бих се определил и като добър родител, защото уча детето ми да бъде точен мъжкар, честен, добър, почтен и откровен в отношенията си с другите.
Зуека: Нещото, което би ме разсмяло от раз, но и нещото, което би ме ядосало също толкова бързо, са хората, които се опитват да обяснят неща, които не могат да понесат...
- А кой е най-ценният ви житейски урок?
Рачков: О, много са! Аз съм човек, който постоянно се учи.
Зуека: И аз, все пак човек цял живот се учи.
- Въпреки сценария, в телевизията и театъра импровизациите са нещо нормално. Но в живота проявявате ли ги и ако да, защо?
Зуека: Случва се да го правя по-простата причина, че понякога просто се налага...
Рачков: О, да ти кажа, в това отношение съм много зле (смее се). Ще ти призная, че в живота аз съм един изключително слаб импровизатор.
- А правите ли гафове, или се смятате за стопроцентови професионалисти?
...
[!]

- Мария, ти си учила право и психология, а преди да започнеш работа като водеща на телевизионни предавания, си била модел, актриса и сценарист. Всъщност спомняш ли си как точно попадна в телевизията?
- Разбира се, че да! Това се случи след едно телефонно обаждане. Позната ме предложи за сценарист в предаване. Тогава работех като редактор в едно списание и без да се замислям, приех предложението. В началото, да ти кажа, си беше голям стрес, но пък си заслужаваше (смее се).
- А ако можеше да бъдеш друга макар и за ден, на кого би искала да приличаш?
- На абсолютно никого! Чувствам се комфортно и в хармония със себе си.
- Убедена си и вярваш, че...
- Всеки си режисира филма сам.
- Но се страхуваш от...
- Когато сценарият не е особено добър или пък режисьорът се укрива... (Смее се.)
- Най-екстремната ти преживелица е...?
- Забременях и родих. По-екстремно преживяване няма на тази земя... (Усмихва се.)
- Освен че си талантлива и неповторима красавица, изглеждаш свежарски, ведра, положително настроена и разкрепостена - досущ като една тийнейджърка. Всъщност какво си спомняш от детските си години?
- Като малка си спомням, че много исках да стана голяма. Мисля, че успях... (Смее се.)
- Имаш ли девиз или мото, от което да се ръководиш?
- Мотото ми е: „Това не е ли заведение?”... (Смее се.)
- А как релаксираш най-добре?
[!]

- Любо, Сирни Заговезни вече мина, но ти отиде ли на гости у кумове и родители, за да поискаш прошка?
- По-малките винаги искат прошка от по-големите. Хубав е този обичай, който цели да се възстановят добрите отношения, ако хората са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ. Всъщност прошката е опит да разбереш другия. Но... за съжаление днес тя е рядкост, защото заслушани в крясъците на фалшивите си потребности, на медиите и рекламите, все по-малко време и желание имаме да чуем човека до нас...
- И все пак има ли нещо, което няма как да простиш?
- За мен такова нещо просто няма. Склонен съм да се опитвам да разбирам хората, а когато ги разбереш, не може да не им простиш. В случая е хубаво да припомня думичките на „Отче наш”...! Един човек, дори и да не е вярващ, хубаво е да знае тази молитва наизуст. Най-малката сила, която има, е да зарежда с оптимизъм! И нали знаеш какво се казва: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници...” Иначе мисля, че това, което наричаме принципи - след Христос - твърде често е собственият ни страх от хаоса, прикриване на несмелостта ни да посрещнем живота, какъвто е. Всичко важно в етична гледна точка е изречено от Спасителя. Трудно е да открием нов принцип, отвъд християнските ценности, според който да подредим живота си така, че да носим щастие не само на себе си, но и на околните.
- Какво би могло с лекота да те разплаче?
- (Замисля се.) Не мога да се сетя за нещо конкретно днес, но се сещам за една случка когато бях хлапе. Спомням си как аз с две циганчета бяхме на кино и много плакахме, като убиха слона от „Слонът, моят приятел”... Да ти призная, и до ден днешен слоновете ме изпълват с някаква тъга. Незнайно защо?! Може би заради филма. Но пък винаги съм искал да направя нещо много голямо и чисто. Например да изкъпя слон (смее се).
- Само това ли би те изкефило истински?

[!]

- Есил, не за първи път ще журираш в български риалити формат.  Всъщност кариерата ти на поп-фолк певица и сега като част от журито в „България търси талант - 3” по bTV пречат ли ти да бъдеш добра майка?
- Да ти кажа, случва се да ми пречи, защото нямам работно време, а почивките са между два ангажимента. Не мога да спазвам определен режим в отношенията си със сина ми Харис. Страхувам се да не го травмирам с честите ни отсъствия с мъжа ми. Изпитвам чувство за вина, защото не мога да бъда майката, която искам. От друга страна пък, съм сигурна, че той няма да бъде щастлив, ако загърбя кариерата си и останалите си ангажименти. Така ще зачеркна самата себе си в името на това да готвя манджи и да бъда нон-стоп до него. Това определено няма да го накара един ден да ме уважава повече, отколкото ако съм отстоявала позициите си и съм имала кариера. А и аз няма да бъда щастлива майка, ако загърбя всичко друго просто ей така.  
- Всъщност с твоя приятел и баща на прекрасното ви дете живеете без брак. Не сте ли мислили по въпроса за заветното „Да!” пред олтара?
- Да бъда булка някой ден си ми беше мечта, но вече не е. Всяко нещо си има своя момент, а моят май мина (смее се). Но все пак, ако някога направя сватба, то тя със сигурност ще бъде в тесен семеен и приятелски кръг. Не съм привърженичка на пищните балкански тържества с няколкостотин роднини, които не си виждал от години. За мен този ден определено ще бъде споделен с най-близките приятели, семействата ни, ще звучи тиха музика, лежерно - като коктейл. Наистина да е прекрасно,  а не шумен оркестър, много алкохол и преяждане. (Смее се.)
- В третия сезон на „България търси талант” ще видим много добри певци и певици. Трябва ли обаче един изпълнител да разчита на провокации и пластичната хирургия, за да има успех в бранша?
- Хубаво би било само с музиката да печелиш позитиви и успехи, но както добре знаем, истината е друга. Скандалите около личния живот носят дивиденти. Винаги човекът, замесен в тях, след това се оказва на гребена на вълната. Това ме притеснява, защото съм от хората, които не пеят, за да бъдат известни, въпреки че съм единствената в поп-фолка, завършила Музикалната академия. Жълтините не бива да стават по-важни от това, което твориш. От друга страна, на журналистите им е някак си скучно да им говориш за труда и десетките усилия, които си вложил за направата на новия си албум. „Нямам нормален сексуален живот” или подобни  пикантерии са далеч по-интересни...
- Но самата ти в началото на кариерата си беше от първите, които излизаха с провокацията напред...
[!]