Хора, за които се говори:

Любен Дилов-син

- Любо, Сирни Заговезни вече мина, но ти отиде ли на гости у кумове и родители, за да поискаш прошка?
- По-малките винаги искат прошка от по-големите. Хубав е този обичай, който цели да се възстановят добрите отношения, ако хората са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ. Всъщност прошката е опит да разбереш другия. Но... за съжаление днес тя е рядкост, защото заслушани в крясъците на фалшивите си потребности, на медиите и рекламите, все по-малко време и желание имаме да чуем човека до нас...
- И все пак има ли нещо, което няма как да простиш?
- За мен такова нещо просто няма. Склонен съм да се опитвам да разбирам хората, а когато ги разбереш, не може да не им простиш. В случая е хубаво да припомня думичките на „Отче наш”...! Един човек, дори и да не е вярващ, хубаво е да знае тази молитва наизуст. Най-малката сила, която има, е да зарежда с оптимизъм! И нали знаеш какво се казва: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници...” Иначе мисля, че това, което наричаме принципи - след Христос - твърде често е собственият ни страх от хаоса, прикриване на несмелостта ни да посрещнем живота, какъвто е. Всичко важно в етична гледна точка е изречено от Спасителя. Трудно е да открием нов принцип, отвъд християнските ценности, според който да подредим живота си така, че да носим щастие не само на себе си, но и на околните.
- Какво би могло с лекота да те разплаче?
- (Замисля се.) Не мога да се сетя за нещо конкретно днес, но се сещам за една случка когато бях хлапе. Спомням си как аз с две циганчета бяхме на кино и много плакахме, като убиха слона от „Слонът, моят приятел”... Да ти призная, и до ден днешен слоновете ме изпълват с някаква тъга. Незнайно защо?! Може би заради филма. Но пък винаги съм искал да направя нещо много голямо и чисто. Например да изкъпя слон (смее се).
- Само това ли би те изкефило истински?

[!]