Брой 32 11.VIII-17.VIII. 2026

Нина Добрев - Нина, нали не възразяваш вместо аз да те представям на читателите на „Лична драма“, ти сама да разкажеш накратко за живота си преди и след голямата слава?
- Живяла съм в Канада през по-голямата част от него, но винаги казвам, че по произход съм от България. Родителите ми са се преместили, когато съм била на две годинки и буквално са започнали от нулата. Аз ходех на училище, започнах да танцувам и да се занимавам с много неща просто ей така, за забавление. Иначе съм родена на 9 януари 1989 година в София. Вече имам над 20 роли в канадски и американски филми и сериали. Завършила съм училище по изкуства в Торонто, бях и модел, снимах се в доста реклами... Популярна съм с участието си в еротичната драма „Клои”, където вероятно читателите си спомнят, че играех редом с холивудските величия Джулиан Мур - четири пъти номинирана за „Оскар”, и Лиъм Нийсън. Имам роли и във филмите „Парчета беглец”, „Далеч от нея”, „Върколаците никога не плачат” , както и в телевизионните сериали „Деграси: Следващо поколение” и „Дневниците на вампира”...
- Всъщност от малка ли си мечтаеше да станеш актриса?
- Да, повечето момиченца си мечтаят за нещо подобно, но аз не съм вярвала, че при мен това ще стане реалност. Освен изявите си като актриса, върша и много други неща - не съм се свряла в някакъв ограничен, затворен кръг. Наясно съм, че светът е в икономическа криза, много събития се случват и съм щастлива от това, което имам. Не го приемам за даденост. Все пак съм голяма късметлийка (смее се).
- А ако можеше да избираш, каква роля би изиграла?
- Нямам само една мечтана роля. С удоволствие бих се снимала във филм, в който действието се развива през XIX век, дори и преди това.
- Иначе, допадат ли ти неща от сорта на екстеншъни, изкуствени нокти...?
[!]
ЛИЧНА ДРАМА отново на върха Стана традиция изпълнителният директор на нашия вестник Юлиян Стоянов да печели първите места в ски състезанията за журналисти. И тази година той и журналистката от БНР Весела Владкова заеха призовите места при мъжете и жените в 51-ото държавно първенство по ски за журналисти с времена съответно – 27.19 сек и 30.98. Организатори на състезанието, което за първи път в историята се проведе на осветление в Боровец, бяха „Бороспорт” и Българският ски клуб на журналистите. В гигантски слалом по отлично подготвеното трасе пред хотел „Рила” премериха сили 43-има представители на 25 медии. За регистрирането на най-добрите времена при жените и мъжете Владкова и Стоянов освен медали и атрактивни награди от веригата спортни магазини SLS на Rossignol получиха от домакините от „Бороспорт” уикенд за двама в Боровец. Те ще могат да направят и тест драйв на новия Ford Kuga от "Мото-Пфое". Журналистите участвали в държавния шампионат успяха да опитат от качествата на високопроходимия автомобил, преди да започне състезанието. Първенството излъчи и българските представители за Световното първенство по ски за журналисти през сезон 2014/2015 година. Отбор от осем български представители, между които и Юлиян Стоянов, подкрепен от SLS Rossignol и Форд "Мото-Пфое", ще се състезава в тазгодишното издание на Световното за журналисти, което започва на 22 март в швейцарския курорт Шампери. Призьорите от Боровец 2014 бяха наградени лично от спортния директор на „Бороспорт” Георги Кочов и заместничката му Снежана Дамянова. Призът „Петър Илиев” на БСКЖ тази година получиха семейство Петър и Мария Горненски.
"Лична драма"
Деляна Маринова - Джуджи, ко-водеща в НА КАФЕ по Nova TV
- Спомняш ли си кой и кога за първи път те нарече Джуджи? Ако някой извика “Деляна”, ще се обърнеш ли?
- Джуджи ме наричат приятелките ми – идва от джудженце, защото не съм много висока. После, веднъж в ефир, главната ни редакторка ми каза в слушалката: “Нямаме много време, кажи нещо малко”, и тогава спонтанно ми хрумна – малко новинки, или джуджинки… И така рубриката ми стана “Джуджи нюз”. Харесва ми да ме наричат Джуджи – мисля, че ми отива. Но много харесвам и името си Деляна – така ме наричат майка ми, брат ми и съпругът ми, а и повечето хора, които ме познават, преди да започна работа в телевизията.
- Какво морско има в съдбата ти?
- Аз съм родена в София, както и родителите ми. Преди време бях прочела в един вестник, че съм от Варна – не знам обаче защо, тъй като това не е вярно. Моят прадядо е основателят на фабрика “Победа” в Бургас и предполагам, че от там идва някакво объркване. Родът ми произлиза от Македония – град Галичник, и впоследствие близките ми се установяват в София. Моят прадядо – Аврам Чальовски, основава първо две фабрики в София и трета в Бургас. 
- Сега като погледнеш назад, виждаш ли грешен ход, който не би направила или поне би променила?
- Не съжалявам за нищо, което съм направила в миналото си и не бих променила нищо. Миналото не ме интересува. Обичам да живея в настоящето и да се наслаждавам на всеки миг. Не обичам и да планирам бъдещето, просто имам мечти, които следвам, и така се чувствам щастлива.
- Наистина ли вярваш, че животът ти е белязан от мистични сили?
- Аз мисля, че мистичните сили присъстват в живота на всеки един човек, просто хората не са свикнали да ги разпознават. Ако поне малко се опитат, това би им помогнало в много отношения да подобрят живота си и да решават проблемите си с лекота.
- Можеш ли да разкажеш най-необяснимите мисли, които са те спохождали, или случки, които объркват представите ти за обяснимо и необяснимо?
- Имам силно развита интуиция и през годините се научих да й вярвам. Понякога нещо, което съм си помислила, внезапно след това ми се случва. Когато имам някакъв проблем, вечер, преди да заспя, си казвам, че утре, като се събудя, решението ще се е избистрило в главата ми, и така се получава… Смятам обаче, че тези неща не са необясними. Квантовата физика отдавна е дала отговор на много такива въпроси. Но темата е много обширна и не може да се изчерпи с няколко изречения.
- Какво в живота си би нарекла чудо?
- Аз вярвам в чудесата, те са нещо прекрасно. Дребни чудеса ми се случват всеки ден...

[!]



Руслан Мъйнов
- Ако не беше толкова организиран човек, много от нещата може би нямаше да ти се случват, включително и тази наша среща...
- Да организираш времето си, себе си и хората наоколо е много важно. Дори талантът се губи, ако не можеш да се организираш, защото не успяваш да го покажеш в цялата му сила и прелест.
- Кога разбра тази истина?
- Много малък, когато ходех на всякакви курсове и занимания и бях длъжен добре да си разпределям времето. В НАТФИЗ проф. Сейкова ни учеше, че върху таланта трябва да се работи, оставиш ли се само на него, свършваш. Има не един и два примера за това. 
- С много неща ли се захващаш?
- Навремето и с повече, сега започнах да ги отсявам. Осъзнах, че когато правиш нещо, трябва да му се отдадеш на 100 процента. Ако не можеш да го изпипаш, не се захващай, не го прави на всяка цена. Ще ти дам пример с албума "Руслан Мъйнов пее любими руски песни" - правя го вече 7 години, за да стане така, както искам.  Сега със същите музиканти записах всички песни отново. В тях има много енергия и потенциал, но преди не съм го преценявал по този начин. Когато започнем снимките на "Столичани в повече", спирам всякакви участия и концерти. Не мога изморен и не спал да съм във форма за арии и канцонети. Не е редно да отиваш някъде само за да отбиеш номера.
- Не си ли припрян човек?
- Не съм. Отдавна срещнах един приказен човек - леля Стефка, от която може да се научат много неща. Като например това, че когато човек започва да готви, трябва предварително да си подготви всичко - месото, зеленчуците, подправките... А не като мен - докато режа месото, прехвърлям каналите на телевизора, както бъркам лука, но той загаря, защото говоря и по телефона... Това не е организация, това е паника. Затова още през декември последните страници от тефтера ми бяха разграфени с ангажименти за новата година - знам кога и какво трябва да правя. 
- Къде я намери тази жена?
- Тя е майка на една приятелка на Алекс Сърчаджиева - покрай нея се запознахме и сме близки и досега. Чуваме се всяка седмица, защото имаме какво да си кажем. Тя е от онези, за които вероятно един арабски философ е казал: "Бъди дума, приятна за споменаване..." А за това не е нужно да правиш чудеса... 

[!]
Златка Димитрова Поводът да разговаряме с нея е участието и победата й в Big Brother All Stars 2013. Това предизвика различни коментари, но най-добре е да чуем истината от самата Златка Димитрова за причините да се включи в шоуто, за личната й кауза, за късмета и загубите в живота й, за светлините и сенките, които в крайна сметка я показват такава, каквато е.   
-Злати, защо отново беше изкушена от риалити като Big Brother?
-Аз влязох в шоуто не заради изкушение, а със собствена кауза - да помогна на Боби - млад мъж на 26 години, който вече трета година след катастрофа е неподвижен. Преди време с него започнахме да си пишем във Фейсбук, разбрах какво му се е случило и какво е преживял, колко пари са нужни за лечението му. Амбицира ме най-вече това, че за него има надежда, ако успее да събере 37 хиляди евро и да продължи лечението и рехабилитацията си в московска болница.
-Вярваше ли, че ще успееш да победиш в шоуто Big Brother All Stars 2013 и да му помогнеш?
-Не, по-скоро бях скептична, че точно аз ще спечеля джипа, който струва 50 хиляди лева. Но си струваше да се опита. Бях впечатлена, че 59% от хората са гласували за мен. Много се зарадвах на тази подкрепа, надявах се на нея, но не бях сигурна в победата си.
-С какво те трогна съдбата на Боби?
-Кой може да остане равнодушен към един млад човек, прикован на легло? Помагала съм и на други хора, защото мен всеки страдащ ме трогва. Преди време помогнах на дядо Стоян от София, на когото бяха нужни 2 500 лева за очна операция на съпругата му. Успях да събера средствата, дадох му ги, а когато той ме намери с новината, че жена му е прогледнала, нямаше по-щастлив човек от мен...
-Докато беше в къщата, преживя нещо ужасно - загуби баща си. Много хора коментираха по различен начин оставането ти в шоуто след тази трагедия.
-Не искам дори да знам какво са говорили. Много ми беше трудно, не можех да приема смъртта му, колкото и да знаех, че е необратимо. С него бяхме близки, въпреки че с майка ми се разделиха, те запазиха приятелските си отношения и благодарение на това аз имам много хубави спомени с баща си. Имам и своята истина за случилото се - продължих участието си в шоуто, защото, за съжаление, него не можех да го върна, но все още можех да помогна на Боби.
-Какво те направи толкова съпричастен човек?
-Преживяла съм доста драматични моменти, не една и две са трагедиите в живота ми. В семейството ми обаче винаги са ме учили на състрадание и милосърдие. Вторият ми баща преди време почина от рак. Когато научихме диагнозата му, се втурнахме да търсим всякакви пътища и начини за спасението му. Така стигнахме до една болница в Истанбул, от която ни даваха големи надежди, но срещу космическа сума, непосилна за нас... Така че аз видях какво е да страдаш, какво е да се бориш, какво е да нямаш пари и да си безсилен. Нямаше как да остана безпристрастна и безучастна. Всъщност може би най-вече баща ми със силата и поведението си ме учеше на милосърдие.
-Защо известността не те промени?
[!]


И още на страницата:

Алея на славата
Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи