Хора, за които се говори: Не мога да живея без любов

Златка Димитрова

Поводът да разговаряме с нея е участието и победата й в Big Brother All Stars 2013. Това предизвика различни коментари, но най-добре е да чуем истината от самата Златка Димитрова за причините да се включи в шоуто, за личната й кауза, за късмета и загубите в живота й, за светлините и сенките, които в крайна сметка я показват такава, каквато е.   
-Злати, защо отново беше изкушена от риалити като Big Brother?
-Аз влязох в шоуто не заради изкушение, а със собствена кауза - да помогна на Боби - млад мъж на 26 години, който вече трета година след катастрофа е неподвижен. Преди време с него започнахме да си пишем във Фейсбук, разбрах какво му се е случило и какво е преживял, колко пари са нужни за лечението му. Амбицира ме най-вече това, че за него има надежда, ако успее да събере 37 хиляди евро и да продължи лечението и рехабилитацията си в московска болница.
-Вярваше ли, че ще успееш да победиш в шоуто Big Brother All Stars 2013 и да му помогнеш?
-Не, по-скоро бях скептична, че точно аз ще спечеля джипа, който струва 50 хиляди лева. Но си струваше да се опита. Бях впечатлена, че 59% от хората са гласували за мен. Много се зарадвах на тази подкрепа, надявах се на нея, но не бях сигурна в победата си.
-С какво те трогна съдбата на Боби?
-Кой може да остане равнодушен към един млад човек, прикован на легло? Помагала съм и на други хора, защото мен всеки страдащ ме трогва. Преди време помогнах на дядо Стоян от София, на когото бяха нужни 2 500 лева за очна операция на съпругата му. Успях да събера средствата, дадох му ги, а когато той ме намери с новината, че жена му е прогледнала, нямаше по-щастлив човек от мен...
-Докато беше в къщата, преживя нещо ужасно - загуби баща си. Много хора коментираха по различен начин оставането ти в шоуто след тази трагедия.
-Не искам дори да знам какво са говорили. Много ми беше трудно, не можех да приема смъртта му, колкото и да знаех, че е необратимо. С него бяхме близки, въпреки че с майка ми се разделиха, те запазиха приятелските си отношения и благодарение на това аз имам много хубави спомени с баща си. Имам и своята истина за случилото се - продължих участието си в шоуто, защото, за съжаление, него не можех да го върна, но все още можех да помогна на Боби.
-Какво те направи толкова съпричастен човек?
-Преживяла съм доста драматични моменти, не една и две са трагедиите в живота ми. В семейството ми обаче винаги са ме учили на състрадание и милосърдие. Вторият ми баща преди време почина от рак. Когато научихме диагнозата му, се втурнахме да търсим всякакви пътища и начини за спасението му. Така стигнахме до една болница в Истанбул, от която ни даваха големи надежди, но срещу космическа сума, непосилна за нас... Така че аз видях какво е да страдаш, какво е да се бориш, какво е да нямаш пари и да си безсилен. Нямаше как да остана безпристрастна и безучастна. Всъщност може би най-вече баща ми със силата и поведението си ме учеше на милосърдие.
-Защо известността не те промени?
[!]


И още на страницата:

Алея на славата