-Нона, в „Като две капки вода” се справяш доста добре, но всъщност, мечтала ли си някога да имаш професия, различна от тази на актьора и музиканта?-Честно казано - не! Никога не съм и искала да се занимавам с друго. Иначе, рисувам хубаво, от малка се занимавам и с танци, но това са пак неща в сферата на изкуството, които много ми помагат в моята работа.
-Толкова си готина и лъчезарна и най-вероятно Нона Йотова е една истинска щастливка...
-В личен план, не се оплаквам от живота. Близките ми са прекрасни хора, които много обичам и които много ме обичат и подкрепят във всяко едно мое начинание. Синът ми например, също се интересува от театър и музика и всеки път идва на лайфовете на „Капките”, за да се забавлява с всички нас и да ме гледа в почти всичките ми представления... (Усмихва се.)
-Казват, че чистотата е като религията. Ти подредена и добра домакиня ли си?
-Да ти кажа, предпочитам чистия творчески безпорядък... (Смее се.)
-Отговорът ти ме провокира да те попитам: изпитваш ли носталгия към нещо и защо?
-Изпитвам я, разбира се, към моето детство. Защо ли? Ами просто защото е кристално чисто, неопетнено... Бях обградена единствено и само от хармония, спокойствие и най-вече любов!
-Хората доста знаят за теб, но ти самата като се погледнеш отстрани, какво виждаш?
[!]
-Фица, ти прие предизвикателството да участваш в третия сезон на най-гледаното от всички ни риалити шоу „Като две капки вода” по NOVA Телевизия, в което безпроблемно и с лекота се превъплъщаваш както в мъжки, така и в женски образи и ни забавляваш без абсолютно никаква трудност. Извън това, ще ми споделиш ли кои са най-дръзките ти планове?-Защо не? (Смее се.) Най-дръзкият ми план е да стегна багажа и един ден да отида в Холивуд! (Усмихва се.) Дано!
-Пожелавам ти го, заслужаваш такъв успех! Че се справяш и с музика, и с пеене е факт, но също така отлично ти прилягат и театърът, и киното, и телевизията. Всъщност, кое от всички тях най-добре ти пасва?
-Не ми се нрави идеята едното да е в повече от другото, защото при мен няма конкретно стилово раздалечаване. Справям се добре с всичко това и съм щастлив, че имам силата и хъса да го работя. Удоволствие и голям кеф ми е! (Усмихва се.)
-Как реши да станеш актьор?
-Чиста случайност! Нищо не съм решавал, просто беше грешка. Мислех, че е детски радиохор, а то се оказа детски радиотеатър. После взех, че продължих.
-На колко години беше тогава?
-На 8 и половина.А всъщност детската ми мечта беше да стана лекар. Беше ми много интересно да разбера как са устроени растенията, животните, човекът. ..
-И така вече?
-Повече от 30 години на сцената... (Смее се.)
-Доста време наистина... Не ти ли писва понякога?
-Да ми писва - не, но понякога не мога да говоря, гърлото ми отказва. Това се оправя само с мълчание, а аз непрекъснато говоря нещо, графикът е ужасно натоварен...
-Странно е, но госпожа Стихийно бедствие, тоест неуморимата Стоянка Мутафова ми е споделяла, че е тъжна жена извън сцената. Ти като комик би ли го потвърдил за себе си?
-Надали, въпреки че сега се сещам за едни думи на неповторимия Георги Русев, лека му пръст, който казваше: „Най-големите комедийни образи са крайно драматични”. Да ти кажа, мисля, че е прав...
-Я ми кажи, вярно ли е, че не обичаш да гледаш филмите и сериалите с твое участие?
-Правя го, но... отгоре-отгоре, както се казва. Всъщност, когато предстои премиера на филм с мое участие, аз изпращам жена ми да го гледа, аз не ходя. Но така или иначе, това за мен е без особено значение, защото е важно мнението на зрителя, не аз какво ще кажа сам на себе си. Най-голямата награда е признанието на публиката.
-Така е! А популярността какво ти даде, Филипе, каква цена плати в името на славата?
[!]
- Дидо, ти как отиде на своя абитуриентски бал?
- (Смее се.) Бях с коса на кастрон, с костюма на баща си от неговия абитуриентски бал, мрачна риза и вратовръзка на райета, която сложих, но за малко. Да ти кажа, изобщо не ми пукаше как точно съм облечен и как изглеждам. Иначе, бях с най-добрите си приятели и дивяхме като за последно! Имаше от всичко, и то по много - както си му е редът... А обедното слънце на следващия ден го посрещнахме полуголи в някаква бирария на открито (много се смее).
- А как изглежда в твоите представи перфектният завършващ средното си образование млад човек?
- Важното в такъв ден е празнуващите да се чувстват гот! А да се хвърлят луди пари за тоалети, не мисля, че е окей - все пак марката на дрехите няма да им купи истински приятели и емоции, нали така? Перфектният абитуриент ли? За мен той е разголен, рошав, с кървясал поглед, който казва, че купонът едва сега започва...
[!]
- Иве, неотразима абитуриентка ли беше?
- На моя бал изглеждах като себе си. Сама си измислих тоалета, избрах платовете и цветовете, а моята майка го уши. Тя е страхотен шивач. По мое време беше модерно момичетата да са с много хвърковати рокли, с набори и плисета в ярки цветове. Имаше поне пет само от моя клас, които бяха с червени рокли и много воали. Аз бях с костюм от панталон, блузка, сако и пояс. Цветовете бяха синьо-зелен, а поясът – черен, по поръчка. Най-смешен обаче беше опитът ми да отида за първи път на фризьор. Накъдриха ме, а аз се потресох от вида си на лелка и си измих косата веднага щом излязох (смее се). Така че веех дълга до кръста коса, в естествен вид и бях единственото момиче с панталон. Може би не точно „красавицата на бала”, но бях себе си и много се забавлявах. Между другото, тогава за пръв път бях и на висок ток - около 10 сантиметра. И това, естествено, се отрази на сухожилията ми (смее се). Танцувахме много, а после се разхождахме по улиците пеша... На сутринта се прибрах и си спомням много сериозно схващане на крака в леглото. Но бях щастлива! Май оттогава предпочитам високите токове и основно ходя точно така (усмихва се)...
[!]
- Асене, как се беше „изтупал” на своя бал?
- Да ти кажа, тогава по-скоро изглеждах нестандартно, отколкото неотразимо. Накарах майка да ми ушие дрехите. Бях облечен в спортно-елегантен стил, с пънкарска прическа „на гребен”, с обеци... Абе, по джоба ни беше, определено. Поне за шивач спестихме (смее се). Пък и като цяло тогава живеехме в съвсем различна система и да си ушиеш сам абитуриентския тоалет си беше нещо нормално... Иначе, нека младите „си постилат според чергата”, така казва една народна мъдрост. Кой ще е с марков и по-скъпарски тоалет, и кой ще отиде с лимузина си е негова работа. Перфектният абитуриент за мен обаче е: щастлив, усмихнат и с гадже. Пак повтарям: на първа позиция не мога да поставя дрехите, бижутата и колите, не.
- Веселбата пък как мина?
- О, купонът беше много як! Спомням си, че на края на вечерта, някъде към 4 часа сутринта, когато тръгнах да се прибирам, обувките много ми стягаха. Разбира се, не се замислих, събух ги и си ходих по чорапи - по средата на платното, между колите... (Смее се.) Но споко, не бях пиян, пийнах си, но в рамките на нормалното. И без друго не си падам по това да се наливам до козирката, както се казва. Алкохолът е голям, коварен порок!
- И как се приспособи към самостоятелния живот след завършването?
- Изключително бързо, благодарение и на невероятните ми родители, с които освен всичко, бяхме и много добри приятели. Защото и разликата в годините ни беше много малка: с баща ми - 20, а с майка – 18. Иначе смятам, че е доста добре човек да се старае да бъде самостоятелен, особено след като навърши 18...
[!]
Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп
Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...
Виц на деня
Анкета
Харесвам историите за:
Архив
Изберете година и рубрика, която да видите от архива:
