- Доктор Щонова, чувстваш ли се щастлива като водеща на поредицата „Духът на здравето” в „Преди обед“?
- Да се чувствам щастлива и най-вече полезна е нещото, което ме вдъхновява и движи. Търся истории, теми, случки, хора, ключови здравни проблеми, интересни събеседници с лични преживелици, безстрашни пациенти с чувство за хумор, както каза една от тях - съдия Мария Златарева: "... И въпреки че ми бяха поставили диагнозата рак, когато родих детето си Борис, разбрах, че съм го „надхитрила“ този рак..." И го каза с такава една зашеметяваща усмивка, закачливост и самообладание, че аз забелязах, че съм спряла да дишам... Ето такива истории трябва да разказваме на зрителите. А не жълти и пошли. Злото е баналност. Всеки го може. По-интересна е позитивно заредената действителност - добрината и верният смисъл, верният тон...
- Българинът май има занижено и безкритично внимание към здравето?
- Така е и това трябва да се промени. Затова държа „Духът на здравето“ да е силно концентрирано откъм знания и вещина - как да пазим здравето и как да се справяме с болката, раните и трудните диагнози. Има много хора, които крещят силно, а няма какво да кажат. Моите гости и героите с вдъхновяващи лични истории винаги имат какво да кажат и е фантастично усещането да търсиш и намираш хора с качествена мисъл и искрено желание за дух на здраве. А все пак това са пациенти с инсулти, инфаркти, трансплантации, рак... Но надвили ги и дошли при нас като Победители с живи послания. Възхищавам им се...!
- Всъщност къде се намира духът на здравето според теб?
- В дисциплината, мотивацията, познанието, щедростта, добротата, любовта и естетиката на взаимоотношенията.
- А твоите интереси повече към духа или към тялото са насочени, или двете са неразривно свързани?
- Пред живота и медицината е безсилна (смее се). Подчертавам, че го казвам с усмивка. Естествено, че двете са неразривно свързани. Технологични постижения, лекарствено-ориентирани модели, сензорни импланти, роботизирани крайници... Да, технологиите доведоха до феноменални постижения в областта на медицината и дадоха възможност да се удължи животът. Въпреки това има и лекари, които се опитват да балансират грижата чрез възстановяване на по-духовните корени на медицината. Всяка личност е смес от физическото, емоционалното, социалното и духовнoто. Духовни вярвания могат да помогнат на пациентите да се справят с болестта. Когато попитали 1080 жени с гинекологичен рак какво им е помогнало да се справят и да минат 5-годишния критичен период, 93 процента от тях цитират духовни убеждения. Защото трите най-важни неща - глава, дух и сърце, са в неделимо единство. Освен материалната същност, човек има и невеществена - това е началото на душата. И на душата принадлежат мисълта, разумът, знанието и чувствата. Тялото не е просто кутия, в която е поставена душата, то е оживено от нея, от Божественото дихание за живот.
- Освен телевизионна водеща, ти си и практикуващ невролог и психотерапевт. Всъщност на какво те учи твоята работа?
[!]

- Деси, би ли се представила в три-четири изречения?
- Кариерата си започнах във вестник „Сега” през далечната 1998 година. Работех в международния, а след това и във вътрешнополитическия отдел на вестника. Не мина много и през 2002-ра получих покана да се присъединя към екипа на bTV Новините. През следващите пет години се занимавах предимно с политическа журналистика. Автор съм на редица филми в bTV Репортерите... През 2007-а пък станах заместник-главен редактор на списание AMICA, а от февруари 2012-а година съм водеща на „Преди обед” по bTV, заедно с Александър Кадиев...
- Освен това нека кажем, че ти си щастливо омъжена млада жена, а съпругът ти се казва Велислав Русев. Родители сте на едни прекрасни малчугани-близнаци... Ти какво още би добавила за себе си?
- Аз съм отговорен човек и доста взискателна жена. Родена съм в София и гледам, когато се захвана с нещо, да го докарвам докрай. Друго... Обичам кафе с мляко, но без захар, любимият ми цвят е оранжевият, а уханието, което предпочитам, е парфюмът Idylle на Guerlain. Харесвам спортно-елегантната, бизнес стилистиката. Обичам и елегантното, женственото, също и уюта на ниската обувка.
- А в чантата на Деси Стоянова какво най-често присъства?
- Дамската ми чанта е големичка, а в нея какво ли няма... (Смее се.)
- Иначе музиката на кой изпълнител те кефи най-много?
- Различно, но в последно време, докато шофирам, най-редовно си пускам изпълнения на Боб Марли, Лени Кравиц...
- Нещото, пред което вкусовите ти сетива едва ли биха могли да устоят?
...
[!]

- Сашо, освен че самият ти си известен тв водещ и актьор, си дете на обичаната от всички ни комедийна актриса, кулинарка и телевизионна водеща Катето Евро, която вече няма търпение да стане баба. Щастливец си в любовта и въобще не криеш това - твоето момиче е красивата млада танцьорка Таня Тончева, която вече е в напреднала бременност и скоро ще те направи татко. Да сте живи, здрави и нека усмивката никога не слиза от и без друго чаровните ви лица! Всъщност популярността пречи ли ви, или напротив - дава ви повече привилегии?
- (Усмихва се.) Първо, тъй като все още е януари, колкото и клиширано да прозвучи, искам да пожелая на всички да успеят да открият това, което обичат да правят, а ако са го открили вече - по-добре! Да си намерят точната професия - тази, която им е по сърце, да я практикуват добре и да са щастливи от това. Защо ли? Ами защото това е за цял живот! Разбира се, желая и истинско щастие - както в семейството, така и в любовта! Хора, обичайте се и бъдете здрави и добри!
- Амин! И да се върнем на въпроса ми...
- Да, колкото до въпроса ти, честно да ти кажа - и да, и не. В България историята в това отношение е типично селска, в пълния смисъл на думата, но нищо лично към хората от провинцията, съвсем не. Хич не е фасулска работа човек у нас да е преуспял, обичан и популярен. Завиждат бе, човече, но - Бога ми - на кое, хал хабер си нямам! В това отношение не е особено окей да си популярен. От друга страна, има хора, които харесват и най-вероятно обичат мен и майчето ми, а това вече е съвсем друго и коренно различно нещо. Защото зарежда с положителни емоции и определено ти дава смисъл, че все пак има добри души и ти няма да останеш сам, дори и в паметта...
- Прав си, има хора, които се зареждат от завистта и злобата, а това е тъжно и много жалко. Всъщност украсената истина по-добра ли е?
- Имаш предвид леко напудрената, нали така? (Смее се.) Завистта и простащината са състояния, които се случват навсякъде по света, затова не са чужди и на нас, българите. При мен обаче се получава така, че аз бързо разпознавам негатива и успявам да го контрирам. Вече минах 30-те години и с времето се научих да пречупвам тези „емоции“ в себе си, по този начин по-късно да не ми се налага да се кая за неща, които не се връзват с природата на свестния и добър човек. Така че аз не съм завистлив, за разлика от мно-о-ого други. И да, много си прав – жалко и много тъжно е, че подобни злобари са готови да си съчинят, изкажат, манипулират или преекспонират какво ли не, за да уронят името на някой човек. Но това е тяхната орисия и аз ги съжалявам. Няма как тези човеци да са щастливи, животът няма да им даде нищо хубаво, защото това е природен закон! Всичко се връща на този свят!
- Хайде да влезем за малко в дома ти. Кажи ми какво правиш, когато се събудиш сутрин?
- Щом отворя очички, измъквам се от завивките и директно се отправям към кафеварката. Правя си кафенце и въобще... тривиалните работи. Докато любимата ми ободряваща напитка поизстине, влизам в банята, правя каквото правя (смее се), излизам, паля и пуша цигара с кафето и оттам насетне започва животът...
- Като спомена баня, пееш ли си под душа?
- О, да, и още как, тананикам си, и то с голям кеф! Най-често си пея нещо на "Бийтълс", например, или поне се опитвам да го правя, защото за мен те са доста трудни за изпълнение и имитация едно към едно.
- А вечер с какво си лягаш?
- Иска ли питане?! (Смее се.) С четири неща: пиеса, филм или компютърна игра.
- Ама това са само три...
[!]

Красива и чаровна, тя е родена в София на 19 ноември 1973 година. Заниманията й по спортна гимнастика и балет в IV група на детската градина са поставили началото на спортната й кариера. На 11 години започнала да тренира спортна акробатика в профил „Скокове на пътека”. В тази дисциплина има спечелени общо осем златни медала. До XI клас е учила и в хореографското училище, с профил „Народни танци”. Има и диплома „Учител и треньор по спортна гимнастика” от Националната спортна академия, от Юридическия факултет - също. Завършила е и курс за инструктор по аеробика и фитбол (гимнастика с топка). В медиите е от 1996 г. Но това далеч не е всичко. Останалото ще научим от самата нея...
- Тони, репортер и водещ си на спортните емисии по bTV новините и всички много те харесваме. Кои обаче бяха моментите, които безпогрешно ти показаха, че ще гониш именно спортната кариера, а не адвокатската, да речем?
- Спортът е моето житие. От малка съм в тази изпълнена с емоции сфера и никога нищо друго не е имало значение за мен. Когато приключих с активния спорт, се почувствах много потисната и без определена цел. Направих опит с треньорска дейност, но много бързо се отказах заради ниското заплащане и голямата отговорност, която поема всеки специалист в залата. Работата с деца е деликатна. Мислих няколко месеца и стигнах до извода, че ще се насоча към юридическата професия. Тя бе най-близко до мен заради майка ми, която е юрист и до ден днешен. Но... винаги имаше една въпросителна в душата ми. И тя беше свързана със спорта и какво се случва там. Така стигнах до идеята, че за да осъществя желанието си, ще стана спортен журналист. Исках и продължавам да искам да съм част от спортния живот в България (усмихва се).
 - А обичаш ли всички спортни дисциплини еднакво, или си имаш една, която да е най-най?
- Откровено да ти кажа, има спортове, които не разбирам. Това, с което съм наясно на сто процента, са бойните спортове и гимнастиката.
- Между другото, информация по темата - бол, чели сме и сме се наслушали, но наистина ли спортът е толкова важен за всеки един от нас?
- Движението е част от човешката същност. Ако човек цял живот не е спортувал и се захване с някакъв спорт, то може и да се разболее... Но аз лично не познавам подобни персони. Автомобилът, когато не е в движение, започва да се разваля, нали? Така става и с тялото ни. Костно-ставната система е механизъм, който изисква непрекъсната поддръжка. Накратко - движението е пълноценен живот. Мързелът води до загуба на искрата за живот и вегетиране.
- Така си е. Всъщност гледаме те не от вчера, но все още ли пазиш спомена за първото си появяване на екран в bTV?
- О, да, пазя спомена за първото си появяване на екран, което е много преди да започна работа в тази телевизия. Първият филм, с който дебютирах в медията, беше точно един ден след старта на първите новини по bTV - на 18 ноември 2000-та година. Не го забравям, защото на следващия ден (19 ноември) имах рожден ден и същевременно излъчих първия си филм, който бе за Световно по културизъм (усмихва се).
- Можеш ли да се „похвалиш“ с гафове при снимки или в ефир досега?
- Може и нескромно да прозвуча, но в bTV гафове нямам. За сметка на това пък всекидневно има напрежение около емисиите и всички останали ангажименти за нашия екип. Защото новините по bTV не са единственото, с което се занимава екипът на спорта. Освен всичко, правим и продукции за каналите bTV Action и RING.BG, също така сами си поддържаме сайта... Работя в телевизия от 1996 година и мисля, че когато съм на екран, вече нищо не може да ме стъписа и изненада.
- Освен колеги, приятели ли сте и с останалите спортни водещи на bTV - Елена Яръмова, Борис Календеров, Петър Бакърджиев, Тодор Кирков и Васил Делов?
- Приятели са хората, на които можеш да разчиташ в извънредни ситуации. В работата постоянно изникват подобни казуси и се налага да ги решаваме съвместно. Мога да кажа, че сме приятели - ДА, с главни букви (усмихва се).
- Правила ли си равносметка какво даваш от себе си и какво получаваш като морални дивиденти след всяка спортна емисия новини?
[!]