И една да те нарани, ти стига

Красива и стройна, тя ме накара да се почувствам на нейната възраст, и да се увлека като младеж. След няколко месеца й предложих брак. Често съм се питал какво тогава ми хареса, че се съгласи. Освен апартамента и колата, и малкото спестявания на майка ми, нямах друго. Затова реших, се се омъжва за мен по любов. Оказа се , че съм се лъгал.

Две години живяхме уж спокойно, макар да усещах, че все нещо й липсва. Мислех, че копнее да стане майка и заговори за това, но тя отхвърли идеята – искала да си поживее. Видя ми се странно, беше навършила 34, но преглътнах, за да няма разправии.

Чел съм и съм слушал за женската интуиция - как винаги усещали кога партньорът им изневерява. Смея да твърдя, че и с мъжете е така, или поне аз я заподозрях. Измислих пътуване до морето с шефа, не ходих никъде и се върнах вкъщи посред нощ. Заварих я в леглото с фитнес инструктора й.

Хвърлих им в лицето дрехите и ги изгоних. Приятелят, който ме запозна с нея, се развика: „Ти луд нормален ли си, бе? Защо не й шибна два шамара, а него не срита в чатала?!“ Обясних му, че с онзи няма какво да се разправям. Той не е влязъл с взлом в дома ми и не е изнасилил съпругата ми. А Христина само с два шамара нямаше да се размине, ако я подхванех. Щях да я потроша и после да отида зад решетките...“ И сега мисля, че постъпих правилно.

Трябваше ми време да се възстановя психически, чувствах се дълбоко наранен. Тогава съседката ми мадам Сиси (това е бил артистичният й псевдоним), на пострада - падна и си счупи крак и ръка. Много мила жена, винаги елегантна и гримирана, за което комшиите й се подиграваха, но тя не им обръщаше внимание. Общуваше само с майка ми и от нея бях чувал, че мадам Сиси е избягала от страната ни през 70-те години. Станала известна вариететна танцьорка и участвала в програми в казина в Лас Вегас, Сингапур, Рио де Жанейро. Прибрала се в България 90-., и си купила жилището до нашето.

Започнах да се грижа за нея по същия начин както за мама., пък сме и врата до врата. Доставяше ми удоволствие да разговаряме. Тя разказваше спомените си емоционално и увлекателно, а аз се потапях в бурния нощен живот на световните столици на порока.

Четири години гледах старата дама като свое дете. Толкова се привързах към нея, че когато почина, тъгувах както за майка си. Но и през ум не ми минаваше, че е направила завещание и ме е посочила за единствен наследник. Освен апартамента и бижутата, ми остави и доста валута в банка, както и малко студио, като боксониера, на брега на морето в Халкидики. Чувах я да казва, че обожава гръцкото море, но не се сещах за какво говори. Оказа се, че след като счупи крака и ръката и се залежа, то е дала чрез туристическа фирма под наем.

У на никога не казах за завещанието, а новината се е разчу и скоро станах обект на ухажване, за каквото не бях и сънувал. Обаждаха ми се бивши приятелки – повечето вече разведени, които най-нахално след първата среща ме натискаха да се женим. А щом разберяха, че мога да предложа само любов, изчезваха. Дори Христина ме потърси и се опита да ме заблуди, че не знае за имотите и парите ми. А когато й казах, че мога да й плащам по ценоразпис - срещу поддържане на домакинството с консумация, тоест да правим секс, когато ми е кеф, не можа да се овладее. Изсипа по мой адрес всички обидни епитети и ругатни, за които можете да се сетите, хвърли на пода стъклената ваза, спомен от майка ми и си тръгна, затръшвайки вратата.

Изпитах истинско удовлетворение, че дочаках часа на разплатата. Не я набих, не се разкарвах по полиция и съдилища, а я унизих като жена.

Сигурно не всички са лъжливи и алчни, но и една да те нарани, ти стига! Оттук нататък притрябва ли ми някоя, ще си плащам за услугата. Друго не заслужават.

Васил