Тази вечер очаквахме вкъщи важни гости, от които зависеше семейният ни бизнес, затова бързах да отида в офиса и да приключа със спешните задачи. Нямах време дори да закуся. Отпих глътка кафе, грабнах чантата си и хукнах към вратата. Точно преди да натисна бравата, мобилният ми иззвъня. Машинално натиснах и нервно казах: „Да, моля." Отначало не можах да разбера какво ми говори гласът, който повече приличаше на плач: "Венета, майка ти проси пред църквата и магазините." В следващия момент обаче разпознах приятелката си от детството, с която живеехме къща до къща, и ръката ми увисна във въздуха. От другата страна Катя продължаваше да ми разказва, че няколко пъти е видяла майка ми да иска пари от случайни минувачи. Напълно шокирана, трудно асимилирах чутото. Олюлявайки се, потърсих опора в стената. Съпругът ми ме хвана за ръката и притеснено извика: "Вени, добре ли си?" Не му отговорих. Минути по-късно стоях с колата си на кръстовище, забила поглед в светофара. Докато чаках да светне зелено, в ума ми като грохот ехтяха думите на Катя:

"Майка ти проси." И тук, на кръстовището, осъзнах, че имам два избора. Рязко извих волана и подкарах към малкото провинциално градче, където съм родена и отрасла. Шофирайки бясно, в главата ми като на кинолента се въртяха картини от миналото.

Със съпругата ми Яна бяхме семейство от пет години, когато тя реши, че повече не ме обича. Колкото и да ме заболя, не я обвинявам, дори съм й признателен, че ми призна истината в очите.

Когато бях млада, се омъжих за заможен мъж. Бракът ни беше чудесен, съпругът ми ме обичаше и всячески се стараеше да ме направи щастлива. Водеше ме на ресторанти, купуваше ми скъпи подаръци и всяко лято почивахме в чужбина.

Преди две години се разведох със съпругата си. Колкото и да се стараех, бракът ни не излезе сполучлив. Милена обичаше да се заглежда по чуждите мъже и един ден ми заяви, че е влюбена в много по-младия си от нея колега.

"Последният път, когато опитах да правя секс, беше лятото на 2010 година.