Двама насаме: Интимността ми не минава през оная ми работа

Как го правят другите

Мъжът, с когото се сгушвам щастлива в леглото, си е наумил, че трябва непременно да получа много оргазми. Поне 3-4. Не знам защо неговата представа за хармоничен секс е такава: жената трябва многократно да бъде ощастливена с достигане на „заветния хълм”, дори ако той самият като мъж ще трябва за целта да се въздържа да не натисне преждевременно спусъка (което си е доста изнервящо за повечето мъже!) Моят човек, като много свои събратя по пол, може само веднъж на ден, след което му се налага дълго да почива и изобщо... загубва тонус и интерес към това поне до другата нощ. Може би предишната му партньорка е искала точно този модел и той е останал с впечатлението, че това е нормата. Може би го е прочел в някоя умна книга (много безотговорно пишат някои специалисти!). Може би си е максималист и подхожда към ситуацията като към боядисването на кухнята, примерно – може и един път, ама за всеки случай той ще мине с четката поне три пъти. За да е сигурен в резултата и ефекта...
Аз приемам, че все пак ми се е паднал добрият вариант. Можеше да попадна на мъж, който свършва за пет минути, след което пита с изморени, но блеснали от удоволствието очи: „Как, ти не свърши ли? Извинявай, миличко...” Можеше да налетя на мъж, който блъска немилостиво и съсредоточено като автомат един час, без да знае дали това ме възбужда и докъде съм стигнала по пътя към оргазма. Можеше да попадна на някого, който мисли, че щом пенисът му е благоволил да ме посети, това е достатъчно и няма какво да искам повече. Да се оправям по-нататък - имам си пръсти, имам вибратори...
Опитвам се да му намекна, че оставам доволна и с един път, защото този ПЪТ е така интензивен и насищащ... Но той не разбира и не вярва. Едва дочакал да свърша веднъж и почти веднага ме емва да повторим, въпреки протестите ми. А след оргазъм аз се отпускам, имам нужда да затворя очи и да не говоря, да не мърдам, да дремна дори. За да е мир обаче, аз се мъча да се вмъкна в неговия модел. Но тези ми усилия и напрягане вече понижават качеството на интимното ни общуване. Карат ме да се чувствам като човек, който обича една чаша вино, но останалите на масата го насилват да пие повече, докато накрая му прилошава до повръщане. 
Търся момента и му казвам, с безгрижна интонация и шеговити думи, че самото приближаване до ръба понякога ми е достатъчно, не е необходимо да минавам билото, и така ми е кеф. Неее, не иска и да чуе, била съм го заблуждавала, всички жени мечтаели за много оргазми. Щадяла съм го, а пък той не обичал така. Освен това иначе не му било сладко, чувствал се виновен и неспособен, почвал да се притеснява, че не е мъж за мене и че ще го изоставя заради некачествен секс. Божичко, така няма да стигнем доникъде! Той не ми вярва, че не си падам (всъщност и не мога!) по серийните оргазми, нямам ни сили, ни време, ни предразположеност да се мятам и треперя, и треса, и подскачам часове наред. И хич не му идва наум, че като ме подкарва с остена към пързалката на полиоргазмеността, аз също почвам да се чувствам малко виновна и неспособна, невлизаща в НОРМАТА, наложена кой знае от кого.
Не знам как ще продължим нататък. Крайно време е някой да го изкрещи или да го прошепне убедително: Мъже, понякога на жените им се иска просто да бъдат гушкани и галени в леглото, искат ласкави думи и нежно докосване, искат да ги изслушат, да ги поглезят с масаж или любовно обяснение. Умението да докарате една жена до оргазъм не ви прави автоматично страхотни любовници. Проумейте го!
Петя Иванова

И още:

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси
Жените бягат от мен, защото съм надарен

Усещане за жена
След 6 години си напаснахме характерите