Двама насаме: Не питай много, а действай

Как го правят другите

По принцип обичам да говоря в леглото, но има моменти, в които говоренето разсейва, пък е и невъзможно, защото устата ти е заета с други по-важни работи. Словесното общуване минава на втори план, когато и двамата партньори вече са голи и са подхванали от единия край прастарата игра на взаимна радост и удоволствие. Сладките приказки и любовните признания са етап, който предхожда учестеното дишане и все по-продължителните целувки. Оттук нататък аз така се съсредоточавам в разнообразните усещания, в сигналите на своето и чуждото тяло, че почти нищо не чувам.
Представете си една жена, която е промъкнала главата си в слабините на мъжа и там докосва, милва, целува нежните местенца, които са ерогенни зони и за двата пола. Кръвта шуми в главата й, възбудена е, а слухът й, естествено, никакъв го няма. Тя оглушава временно, дори само заради това, че ушите й са приклещени и запушени от мъжките бедра. И тогава всеки шепот, долитащ от “горния” етаж, предизвиква раздразнение, защото трябва да прекъсне заниманията си, да се надигне и да попита: “Какво каза?” И да изчака неговия отговор, който често пъти е с нечленоразделни звуци. Или пък възклицание от рода на: “Аууу, че е хубаво! Продължавай така!”
В подобна ситуация би трябвало и двамата да прибегнат до красноречивия език на тялото. Да не говорим за добрите съветници и помагачи – пръстите, които могат да бъдат водачи и пътеводители, да указват посоката, темпото, мястото, да забраняват, да поощряват, да съдействат...
Има мъже, които се престарават в задаването на въпроси. Водени от мисълта, че трябва максимално да се доближат до желания от жената модел на поведение, те през цялото време питат:
...
[!]