Как го правят другите

Хайде да броим заедно: 1. ученическата любов (забавен, срамежлив, сладък); 2. студентската любов (енергичен, чувствителен, амбициозен); 3. мъжът, за когото се омъжваме (отговорен, инициативен, доминиращ); 4. мъжът, с когото за първи път му изневеряваме (весел нехранимайко, но неуморен купонджия); 5. тайното приключение (обикновено колега, с когото сме в командировка)... Ей, ама май много станаха!
Вярвате ли, че има вечна любов, която издържа до дълбока старост? Може и да има, но е велико изключение. Съвсем естествено е жената (сега говорим само за нея, макар че и при мъжете не е по-различно!) да преживее поне няколко любовни увлечения през живота си. Това е нормалното. Нали баобабът отначало е мъничко зелено стръкче, а после расте, и расте, и става огромно дърво, което не се побира вече в нито една саксия. Защо тогава да мислим, че сексуалният ни вкус и апетит ще останат едни и същи през целия ни живот? Нали се променя и тялото ни, съзряват сетивата ни, обогатява се емоционалният ни свят, става по-съвършен сексуалният ни опит! А след като сменяме вкуса и навиците си в любовта, съвсем естествено е да сменяме и модела на сексуалната си практика.
Преди време приятелка ми довери, че веднъж, още момиченце, наблюдавала как една любовна двойка се наслаждава на близостта си зад висока дюна на морето - явно в ден, който не е бил подходящ за плаж. Била очарована от страстта, с която и мъжът, и жената буквално се удряли един в друг, че звукът (по-скоро плясъкът) от телата им се чувал надалече, като че ли някой изтупвал килим с тупалка. Минали години, тя станала жена и много искала да изпита именно онази страст - дългото и лудо блъскане, и виковете, и плясъка... Омъжила се, развела се, намерила си любовник, после друг... Така и не изпитала подобно преживяване. Най-после й се случило, но...
...
[!]