Двама насаме: Защо мъжете тичат по чуждо

Как го правят другите

С един стар приятел по навик се срещаме в удобно и на двамата ни кафене, за да обсъдим новините в интимен план, главно неговите. Последния път надълго и нашироко той ми се оплаква от последната си приятелка, която била малко дръпната и несговорчива. Понякога не му вдигала телефона или се обаждала и се сопвала, че й досажда, случвало се да му отказва секс под разни предлози...
Той искаше да разбере от мен едно – всички ли жени правят така, когато връзката все още е нова и нестабилна, и по този начин да накарат човека отсреща да хлътне напълно. Накрая изпъшка: „Ох, всичко това е защото аз съм моногамен, друго щеше да е, ако можех спокойно да й изневерявам... Как щеше да тича подире ми тогава!”. Зяпнах от изненада, като го чух. Защото тъкмо се канех да му кажа, че не бива да придиря толкова на жената, тъй като е семейна и като всяка друга си има проблеми вкъщи. Да не говорим, че той също има успешен втори брак, с който трябва да се съобразява, за да не стане „играчка-плачка”. И при тези дадености той ми говори за моногамност? Какво ли значи тя за него тогава? Запрепирахме се и след половин час спорове чух шокиращи новоизлюпени термини като: емоционално моногамен и сексуално моногамен. С други думи приятелят ми слагаше разделителна черта между поведението си като мъжкар и сексуален хищник и емоционалната си привързаност към съпругата и семейството си. И се смяташе за напълно честен, като казва, че е сексуално моногамен спрямо гаджето си, защото докато е с нея, не му се иска да се чука с други жени. Също така е и емоционално моногамен към съпругата си, защото я обича и не му минава изобщо през ума да се разделя с нея.
Истината е, че многократно съм се сблъсквала с подобна „хлъзгава” мъжка представа за моногамността. Сама по себе си тя е ясен отговор защо мъжете все тичат по чуждо, при това го правят спокойно и без капчица угризения. Ако сумирам техните обяснения, ще се получи твърде дълъг списък изключения от правилото, според което моногамността означава да бъдеш с една жена или с един мъж и НИКОГА да не се изкушаваш да изневеряваш. Все пак ще опитам да изброя някои от най-интересните варианти на моногамността – такава, каквато я разбират и каквато ги устройва мъжете:
Изневярата не се брои, ако другата жена е грозна, стара, нещастна, изоставена. Тоест има нужда от приятелско рамо, утеха, позитивни емоции, доброжелателна помощ. В такива случаи мъжете дори са склонни да се похвалят, да се изперчат колко са жертвоготовни, добри и щедри, на какво са способни само от съчувствие и от милосърдие: „Кой, ако не аз! Ами ако беше попаднала в този момент на някой мръсник, който да се възползва от нея?”
За кръшкане не може да се говори, ако интимният акт се реализира далече от дома и семейството, в друг район на страната или на света, по време на дълга командировка или наложително отсъствие.
Принципът на моногамността не се нарушава, ако сексуалното общуване с постоянния партньор в момента е затруднено или липсващо по някаква причина, тъй като сексът е, освен удоволствие, и здраве. Нали никой не бива да се поболява зорлем!
Сексуалните забежки след запой или купон не са отклонение, защото в такива моменти човек не е на себе си и не може да се контролира. Но когато изтрезнее и се върне в собствената си кожа, от морална гледна точка всичко отново е „бетон”.
Липсва каквато и да е вина, ако в свалката съществува момент на принуда от типа: тя ми седна на коленете...; тя ме хвана за пакета...; какво да правя, да не съм от камък, я...; щях да я обидя, ако бях отказал... Между впрочем един мой познат години вече спекулира пред жена си с тези аргументи, все някаква жена - колежка, шефка или негова подчинена - го напада и изнасилва почти... Горкичкият, нали?
Твърдението, че някой господин е моногамен само на пръв поглед се разминава с факта, че всъщност си пада по чуждо. Както вече казах, мъжете винаги имат твърде хлъзгаво и достатъчно удобно обяснение за своите забежки. То включва и постоянната им претенция, че всъщност са моногамни.
Петя Иванова

Четете още секс вълнения: