Брой 31 04.VIII-10.VIII. 2020

Всичко е любов: ​Проумях го в болницата

Любовница мога да бъда, болногледачка - не

Въпреки че не се гордея със събитията, които две години се разиграваха в живота ми, искам да споделя с читателите своята история.

След 24-годишен брак, пълен с изневери и лъжи, нервите ми не издържаха и най-накрая се разведох. Разводът свали от плещите на бившия ми съпруг Свилен необходимостта да се преструва, че все още ме обича, и веднага щом получи свободата си, той се премести да живее при настоящата си любовница. А аз, обидена от лекотата, с която зачеркна дългите години брак, след една безсънна нощ категорично реших да погреба миналото и да продължа напред.

В началото си направих регистрация в сайт за запознанства, но след като два-три пъти излязох на среща с мъже, които виждах за първи път, напълно се разочаровах. В мрежата всички се показват добронамерени, а на живо са съвсем различни. Един директно ме попита колко пари взимам за услугите. Едва се сдържах да не го ударя - толкова обидно ми стана. Огорчена, че ме вземат за лека жена, си изтрих профила.

На младини много обичах да ходя на театър и припомняйки си старата страст, започнах отново да посещавам популярни постановки. В затъмнената зала забравях всичките си проблеми и се отпусках. Веднъж не се стърпях и преди да пуснат завесите, се изправих и аплодирах актьорите. Ръкоплясках възторжено, без да обръщам внимание, че на съседния ред един мъж ме гледа. На няколко метра от театъра имаше кафене. С времето ми беше станало навик след края на пиесата да се отбивам за чаша ароматно кафе. Направих го и този път. Скришом наблюдавах минувачите. Развличах се да отгатвам по лицата на хората дали са щастливи. И ако видех усмихната жена, си представях, че съм на нейно място. Докато съсредоточено търсех чуждото щастие, внезапно чух мек глас: "Здравейте! Преди малко се срещнахме в театъра. Може би това ще ви зарадва..." Изненадана се обърнах и срещу себе си видях същия мъж от задния ред – висок, с леко побелели слепоочия. Първата ми мисъл беше, че изглежда много представително. Непознатият се усмихна и ми подаде снимка с автограф от главния актьор в пиесата. "Близки роднини сме с него", допълни той. Честно казано, не знам кое ме зарадва повече - неочакваното запознанство или още по-неочаквания подарък. Цялата пламнах и срамежливо казах: "Заповядайте на масата." Той кимна и без да чака втора покана, се настани срещу мен. Малко по-късно улисани в приятен разговор, почти не обърнахме внимание на дъжда, който внезапно рукна. Беше май - месецът на дъждовете и любовта.

От този ден нататък в продължение на две години за мен не съществуваше друг мъж. Знаех, че Марин е женен, но никога не ми се наложи да се сблъскам със семейството му. Те бяха отделен свят, от който умишлено странях. В нашата връзка липсваше типичната драма на любовния триъгълник. Не се интересувах защо Марин изневерява на жена си, как й обяснява отсъствията си, не задавах въпроси, не го принуждавах да се развежда или да избира между мен и нея. Нямах смущаващи телефонни обаждания или нежелани срещи. Да, тайно се надявах, че някой ден ще стана единствената в живота му, дори си представях как ще сложа табела на вратата с имената на двама ни, съединени от обща фамилия. Никога обаче не го притисках. Любовта ме правеше романтичка и не осъзнавах, че причинявам на друга онова, което бившият ми съпруг причини на мен. Не си давах сметка, че една непозната жена, съпруга и майка всяка нощ чака своя мъж и баща на децата си. Любовникът ми често оставаше да нощува у дома, а понякога не се прибираше с дни.

Веднъж, след поредната прекрасна любовна нощ, докато правех кафе на Марин, дъщеря ми влезе в кухнята, погледна ме, сви устни и остро каза: "Ако не ми беше майка, щях да си помисля, че си голяма мръсница. Не се ли замисляш, че мъжът в леглото ти има съпруга и деца?" Толкова се шокирах от думите й, че не забелязах как горещото кафе се стече по ръката ми. Исках да й възразя, да се оправдая, че нямам вина и това си е негов избор, но замълчах. Дъщеря ми не е малко дете и нямаше смисъл от лъжи.

Няколко месеца по-късно Марин получи лек инфаркт - у дома, докато лежеше пред телевизора. В болницата си дадох сметка, че не знам как да се свържа със семейство му, ако се случи нещо лошо. Цяла нощ стоях в коридора на отделението, а на сутринта, щом се уверих, че любовникът ми е по-добре, отидох да си почина. Заспивайки, бегло си помислих, че никога не съм обичала да се грижа за болни хора и може би е време Марин да се върне при близките си. Когато по-късно се върнах, в стаята заварих съпругата и дъщеря му. Никоя от тях не ме усети. Но през вратата видях как момичето стоеше до леглото на баща си, стискаше ръката му и видимо разказваше нещо забавно, защото той се смееше. В другия край жена му слагаше цветя във вазата. Красива семейна идилия. И ако нещо ми стана ясно, то е, че аз нямах място там. Да, обичахме се, любехме се, но докато Марин беше здрав. Честно казано, не бих могла да обичам болен човек. От любовница не бих се превърнала в болногледачка. Безшумно си тръгнах и тихо затворих вратата на миналото. Това беше краят на връзката ни.

Катерина

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи