Наричах го "татко" - втора част

Научих се да затварям очи, когато тежкото му туловище се стоварваше върху мен, но всяка нощ се молех, това да е последният път, в който ме наранява. Една вечер, докато мама приготвяше вечерята, Емил ми нареди да му донеса вода в стаята. " Направи ми масаж на краката" - излая той. Няколко секунди по-късно пастрокът ми беше върху мен, а горещият му дъх изгаряше лицето ми. Затворих очи, както правех всяка нощ, молейки се да свърши по-бързо, когато изведнъж чудовището спря. Колебанието му ме изненада - татко никога не ме оставяше, ако не си е взел "своето". Отворих очи и тогава видях мама да стои ужасена на вратата. Обляха ме вълни от шок, срам и облекчение. Най-накрая мъките ми щяха да свършат.

Нещастната ми майка се взираше в нас няколко секунди, после се обърна и излезе. Пастрокът ми я последва, а аз просто продължавах да лежа премръзнала от страх. Бог отговори на молитвите ми, но въпреки това се опасявах, че мама може да ме обвини. Докато тя и пастрокът ми крещяха в другата стая, аз си взех малко дрехи и плачейки избягах от къщата. Когато леля ме видя да стоя разплакана на прага й, буквално се шокира. Почти в агония, се свлякох в краката й. Час по-късно дойде и мама. " Ти нямаш никаква вина, миличка. " - каза тя, галейки косите ми. Отдъхнах си дълбоко, сякаш огромна тежест падна от гърдите ми.

Още на другата сутрин отидохме в полицията и там разказах всичко, което ми причини пастрокът ми. Беше време татко да плати за стореното зло. След като ме разпитаха подробно, криминалистите ме изпратиха в болницата, където се установи, че системните изнасилвания са разкъсали вътрешностите ми. Беше отвратително - но беше факт. Година по-късно се изправих пред съда, за да дам показания. Разплаках се от радост, когато Емил бе признат за виновен и осъден на 15 години затвор. Чувствах се облекчена, че най-накрая писъците ми бяха чути. През цялото време мама неотлъчно бе до мен и здраво стискаше ръката ми. Днес семейството ми е по-близко от всякога. Щастливи сме, че чудовището е далеч от нас. Винаги ще бъда благодарна за майчината обич и подкрепа. Тя ми помогна да оцелея.

Първа част четете тук: