Няма да чакам

Съгласна съм с някои от читателите, че понякога е много трудно да намериш щастието, но това не означава, че е невъзможно. Ще ви разкажа за себе си. 

Всяка вечер, като заспивах, си представях лицето на мъжа, в когото искам да се влюбя, и то съвсем конкретно - цвят на очите, на косата, високи скули... Нали казват, че мислите се материализират. Не че ми липсваха ухажори, ама все нещо не ми харесваше в тях – или бяха бедни, или грозни. 

Срещнах Николай в мола през март миналата година. Пиеше кафе с приятел, а аз обикалях с една съученичка. Търсехме си обувки за абитуриентския бал. Седнахме и ние в кафето, на съседна маса, и забих страстоубийствен поглед в него, направо го замразих. Остана като хипнотизиран. Като казах на приятелката ми, че това е мъжът, с когото искам да се запозная, тя не ме спря, напротив – амбицира ме аз първа да отида при него и директно да му призная, че го харесвам. Днес вече, знаете как е, не е като едно време. Дали жена ще свали мъжа, или обратно - няма никакво значение. Важното е да се получи. Направих го. 

С Николай не само се запознахме, ами още вечерта той ме покани в едно казино, където обикновено залагал и винаги печелел. Знаел как да го прави. Това ме изкуши и се съгласих да го придружа без капка колебание. Вечерта се облякох секси и се срещнахме директно пред казиното. Като ме видя, Николай направо онемя - почти като през деня. Явно че и той се беше влюбил в мен. Влязохме вътре, но не знам защо не игра никъде. Видя се само с един познат - нещо си размениха, и излязохме. Навън го попитах за какво трябваше да се виждаме точно тук. Не ми отговори веднага, само запуши устата ми с целувка. Боже, как хубаво ми стана, целуваше се перфектно. През нощта ме заведе в хотел и се любихме почти до сутринта. Чак тогава ми обясни, че оня му дължал пари. И че с него никога нямало да се чувствам бедна. Директно ми предложи да му стана любовница. Отдавна си мечтаел за красиво момиче като мен. Приех, макар че аз не исках да съм му любовница, а сериозна приятелка. И му обясних, че си търся истински мъж, за развлечение мъже – дал Господ. „Не – каза ми той, - не може, моето момиче, аз съм семеен, имам жена, две деца. С теб ще си поиграваме само от време на време.“ 

Светът сякаш се срути в краката ми. Разплаках се, а той нежно избърса сълзите ми. Обеща да помисли за развод, само децата малко да поотраснат. И без това не се разбирал с жена си... 

Така я караме вече година и нещо. Засега се примирявам с ролята на любовница, но искам всичко. И съм решила да не чакам много, може би до Коледа. Ако не се разведе, аз ще го разведа - не виждам лошо и в това. Та нали когато двама души се обичат, нищо друго няма значение... Животът си върви, не бива да изпускаме птичето, щом кацне на рамото ни. Освен това знам, че съм по-добра от жена му не само в леглото. По-млада съм, по-красива (видях я на снимка), по-амбициозна. А Николай е красив мъж и заслужава цялото щастие на света. Аз също.  

Светлина 

И още:

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси

Мъж в командировка