Преди две години приятелката ми Ева преживя най-ужасния кошмар в живота си. Докато се разхождала със своята шестмесечната дъщеричка, пиян шофьор връхлетял върху тях.

Наскоро в групата „Майките на София” прочитам текст трогателен, написан от дъщеря ми, Вероника, в който тя съветва една майка на дете с увреждане да не го оставя.

Тя ми звъни денем и нощем: на работа, у дома, търси всевъзможни начини да се свърже с мен. Вече треперя от нейните обаждания. Понякога просто мълчи, но аз не се и съмнявам кой се крие в другия край на телефонната линия. Тя е моята бивша приятелка, бившата ми любов, бившата ми съпруга, просто - бившата.

Винаги съм вярвала, че възрастните са длъжни да изтърпят всички удари на съдбата, но се оказа, че дълбоко греша. Когато бях на 27 години, любимата ми майка почина.

Ако преди десет години ми бяха казали, че ще обичам един беден мъж, но също така ще се страхувам от него, никога не бих повярвала. Животът обаче е непредсказуем и всичко се случва на този свят.