Разглеждам стария си албум. На една от снимките се вижда момиче, на три години, голо. Го-ло! В ума ми хвърчат милион мисли, които не мога да контролирам. Ето я масата, на която се хранехме.

Днес е Световен ден за борба с рака. По този повод искам да споделя с читателите трагичната история на мой добър приятел и съученик. Когато Людмил ми призна, че е болен от рак и се нуждае от операция, за момент изпитах усещането, че светът се срина пред мен.

Беше мразовит ден, когато срещнах Лидия. Прибирах се от работа и внезапно видях младо момиче да лежи в една пряспа сняг. Без да губя време героично й помогнах да се изправи, издърпвайки я силно за ръката.

Ален беше първата ми и единствена сериозна връзка в живота. Познавахме се от девет години, а от четири бяхме двойка. Но през последната година искрата на страстта спря да гори ярко.

Анонимно писмо на една жена отраснала с агресивен баща