За съжаление невинаги успяваме да направим от децата си достойни членове на обществото. Защо пиша тук? Може би, за да облекча по някакъв начин болката, която раздира душата ми.

Най-лошият период в живота ми започна след развода на родителите ми. По онова време бях едва на шест години, но се наложи всекидневно да се сблъсквам с насилие и тормоз.

Има ли прошка за мен? От няколко месеца си задавам този въпрос и не мога да намеря отговора. С времето все повече се затварям в себе си, отдалечавам се от мъжа си и скоро освен нероденото си дете, ще загубя и брака си.

Беше осем часа сутринта, когато съпругът ми получи поздравителен SMS на телефона си. Тя беше първата, която му изпрати прекрасни пожелания за рождения му ден.

Съпругът ми е имал трудно и сурово детство. Израснал е с баща алкохолик, който е пребивал цялото семейство. За съжаление в това отношение и майка му не е била по-различна.