Наближава Рождество Христово, а мъката в душата ми е все така неутешима. Днес искам да споделя с читателите една история.Това е история за суровата реалност на наркоманите и техните семейства.

"Той ти е съпруг! Примири се вече и спри да ни занимаваш с проблемите си!" - така отговаряха родителите ми, когато им се оплаквах, че съпругът ми ме изнасилва. "

Понякога сънувам онази нощ – преди 12 години, и се събуждам с чувство за празнота.

Беше два след полунощ. Леко открехнах вратата на детската, където двете ми дъщери спяха спокойно. Изглеждаха толкова невинни, но дори и ангелският им вид не докосна сърцето ми. Тихо извадих сака, който предварително бях скрила под леглото, хвърлих последен поглед на спящите деца и безшумно се измъкнах навън. В спалнята не погледнах - там спеше мъжът ми, а той беше последният човек, с когото исках да се сблъскам в този миг. Преди да отрежа завинаги връзките си със семейството си, на масата в хола оставих бележка с кратко и ясно послание: "Тръгвам си! Искам да поживея и за себе си."

Да бъда майка и съпруга се оказа непосилно за мен.

Много ми е трудно да говоря за това, но за броени месеци се озовах в ада. Днес нямам работа, нямам гадже, нямам приятели, но пък имам голям заем в банката.

Казвам се Моника, на 30 години, разведена. След развода напуснах родния си град и с децата си наехме квартира в столицата. По-малкият ми брат, който е ерген и живее в собствен апартамент, винаги е бил любимец на родителите ни.