С Моника се познавахме много преди да ми стане шеф, тъй като навремето бяхме колежки. Не сме имали близки контакти, срещнахме се по коридорите на фирмата, кимахме си с глава и отминавахме.

Първа част четете тук:

Винаги съм вярвала, че ще бъда идеалната майка. По тази причина нямах търпение да срещна бъдещия си съпруг, не защото наистина исках да се омъжа, а с цел да родя дете възможно най-скоро и да се съсредоточа върху възпитанието му.

Неотдавна станах свидетел как две деца от добри семейства се караха чия майка е по-добра. Наблюдавайки спора им, се сетих за моята приятелка Веска, която заради собствената си майка е попаднала в сиропиталище.

Омъжена съм от дълги години. Не мога да отрека, че съпругът ми беше грижовен и любящ. Вярвах, че все така ще бъде, но... Винаги съм се гордеела, наблюдавайки как другите жени страдат от изневярата на партньорите си.