Когато приятелите и роднините на Фей Еид разбрали, че тя страда от рак, повечето от тях реагирали по един и същи начин. „Ще се оправиш“, успокоявали те 26-годишната дама.

Казвам се Венета, на 27 години. Отгледана съм от истерична майка, която в момента се лекува от неврози, съпругът ми е морален насилник, заради когото тригодишната ми дъщеря расте неспокойно дете.

Не мога да назова с нормални думи онова, което понасях в продължение на 10 години. Израснах в добро семейство и вярвах, че бракът е за цял живот. За съжаление при мен не стана така.

С Ангел се запознахме, когато аз бях на 17, а той - на 18. Година след това заживяхме заедно при моите родители. После баща му и майка му ни предложиха да се преместим в тяхно свободно жилище. Бяхме безкрайно щастливи да започнем сами да подреждаме живота си и с радост приехме. Но точно тогава светнаха първите предупредителни лампички. Ангел имаше проблеми със следването, беше го яд на целия свят, но всичко си изкарваше на мен. Отначало само с викове и упреци, но аз мислех, че като обичаща и разбираща жена трябва да изтърпя това. Сама себе си успокоявах, че грозното му държание е нещо временно и кой, ако не аз, може да го разбере, да му съчувства и да му помогне.

"Защо не се къпеш?" - ме попита момиче от моя клас, докато играхме в пясъчника в училище. Онзи ден за първи път изпитах чувство на объркване относно собствената си външност.

Преди пет години се запознах с бъдещия си съпруг. Връзката ни се разви бързо и скоро се оженихме. С чисто сърце мога да заявя, че бракът ни наистина беше щастлив.