Тази история се случи с моя брат. Светлин се ожени на 21 години за момиче, което не би могло да се нарече красавица. Прекалено слаба, с остър нос, Ирина често ставаше за присмех на околните.

Неотдавна се навършиха осем години от смъртта на татко. От сутринта слушам как майка ми хълца в съседната стая. Не спира да плаче и да нарежда колко хубаво са живели, как са се обичали и подкрепяли. Едва я издържам. Иска ми се да я хвана за раменете, да я разтърся силно и да изкрещя в лицето й, че заради нейното себелюбие и егоизъм баща ми напусна този свят съсипан. Точно тя не му позволи да бъде щастлив. Манипулираше го и използваше силната му любов и привързаност към мен.

Бях на 7 години, когато родителите ми започнаха ужасно да се карат. Майка ми ругаеше на висок глас, обиждаше татко, наричаше го мръсно нищожество, сипеше върху него грозни и жестоки думи. Тогава за първи път чух да се говори за любовница. Не знаех какво означава това, но усещах, че е нещо лошо и заплашва всички нас. Винаги когато ставаше дума за нея, баща ми мълчеше и не смееше да възрази, защото всеки негов опит за обяснение докарваше на майка ми сълзи и истерия. Така в детската ми душа покълна ненавист към любовницата. Тя беше всичко ужасно. Представях си я като страшните вещици от детските приказки.

Първа част четете тук:

Беше 4 сутринта. Намирах се в къщата на приятел, където с компания се бяхме събрали на купон. Уморена от шумотевицата, излязох на балкона да глътна малко въздух. "Уау! Откъде се взе?" - възкликна някой зад гърба ми.

С Ангел се срещахме три години. Той беше добър човек и правеше всичко възможно, за да ме направи щастлива. Обичах го силно и се надявах някой ден да се омъжа за него.