Едва ли има жена, която да е преживяла загубата на нероденото си дете. Бях на 20 години, току-що завършила института, когато родителите ми подариха почивка в Турция.

Първият път, когато Иван ме удари, беше почти за нищо - само защото поисках да разбера какъв подарък ми е купил за рождения ден. За съжаление любопитството ми приключи с побой.

Откакто се помня, майка ми винаги ми е обяснявала, че обича парите повече от всичко друго. Малко след като се раздели с баща ми, тя изгони мен и брат ми от къщата и спря достъпа ни до кредитните карти.

С Кристиян се запознахме в университета. След занятията той ме придружаваше до вкъщи, обаждаме ми се често по телефона и ме канеше привечер да се разходим по кея.

Аз съм от жените, които съдбата е лишила от възможността да станат майки. Когато се запознах с Давид и разбрах, че е самотен баща, бях силно възхитена. Много исках да заместя майката на сина му и с ентусиазъм се заех с новата си роля.