Знаете ли какво е да бъдеш напълно сам на този свят? Нямам приятели, нямам роднини, нямам си никого и съм пълен сирак. Родителите ми починаха в катастрофа, когато бях на 13 години, а след смъртта им баба и леля се отказаха от мен и ме изпратиха в дом за сираци.

Преди няколко месеца, след дългогодишен брак, съпругът ми напусна мен и малката ни дъщеря. Всеки ден се моля на Бог да ми даде сили да приема случващото се, за да мога да оцелея.

Със съпруга ми не знаем що е то майчина любов и ласка. Той е израснал в дом за сираци, а аз загубих майка си, когато бях на 5 години и нямам спомени, свързани с нея. Омъжихме се само месец след като се срещнахме, защото и двамата усещахме, че сме създадени един за друг.

Със съпругата ми Мая се запознахме в ранните студентски години и може да се каже, че се влюбихме един в друг от пръв поглед. След като се дипломирахме чувствата ни бяха все така силни, затова решихме да се оженим.

Винаги съм считала себе си за красиво момиче, привлекателно и стилно, което успява да омагьоса мъжките сърца. Бог ме е надарил с перфектна фигура, изящни крака, дълга коса и зелени очи. Имах малко приятели, предимно мъже. Момичетата ми завиждаха и никога не ми даваха далновидни съвети, затова трудно завързвах женско приятелство.