Най-накрая баща ми реши да се разведе с майка ми. Винаги съм се чудела защо не я напусна много по-рано, а години наред търпеше да ни тормози и излага пред съседите. Майка ми е алкохоличка и в моментите, в които прекалеше с чашката, посягаше дори и на баща ми. Баща ми беше шофьор и често му се налагаше да пътува с дни. Тогава, за мой ужас, оставах сама с майка си, която, възползвайки се от отсъствията на баща ми, мъкнеше у дома отрепки като нея. За да може спокойно да развратничи с тях, тя ме гонеше на улицата. Без значение дали е лято, или зима. Една нощ...

Когато Марк е напуснал дома си, той дори не си е представял, че вижда майка си за последен път. Едва сега, почти 20 години по-късно, напълно осъзнава, че тя никога няма да се върне.

Позволи ми, но всеки път ме упрекваше, че се срамува да каже на приятелите си какво работи съпругата му... А упреците му бяха придружени с побой.

Живеехме на петия етаж, а нямаше асансьор. Докато с мъка се спусках по стълбите, получих още един, но по-силен пристъп на родилна болка. В това време мъжът ми спокойно стоеше в колата и пушеше цигара.

Жените - това сме уникални същества. Ние сме в състояние в продължение на години и дори десетилетия, да живеем с надеждата, че съпрузите ни все някога ще се променят и животът ни ще стане приказка. Но приказки няма в живота. Аз открих тази истина от свой собствен опит.