Казвам се Ана. Преди няколко дни успях да се свържа тайно с моята приятелка и да запиша това, което тя ми сподели. Ще запазя името й в тайна, защото съществува риск за живота й. С нея се случи нещо ужасно и от месеци се налага да се укрива. Вижте нейната история.

Съдбата винаги прави така, че да се окажем на правилното място, в точното време. Една вечер се прибирах от работа и пътят ми минаваше през улица със слабо осветление.

Колко години трябва да прекараме на този свят, за да наречем живота си пълноценен? 100 години? 50? Казвам се Алиса и смятам, че не е важно, колко съм живели, а как сме живели.

Как се проклинам, че вместо да посветя живота си на децата ми, аз предпочетох работата и кариерата. Сега осъзнавам грешката си, но късно, защото загубих дъщеря си.

Всеки вторник си купувам вестника. Съчувствам на онези, които са останали с разбити сърца и съсипани надежди, радвам се на всеки, срещнал истински и предан човек в живота си. Хората са казали, че от първата любов няма по-сладко нещо, но при мен се случи точно обратното. На 25 г. съм, но спомените идват нощем в съня ми и кошмарите ме будят, обляна в студена пот. Вместо щастие, доверие и взаимност, едва на 18 се сблъсках с ужас, който никога няма да забравя. Дано с изповедта си предпазя младите момичета от грешки като моята.