Въпреки че беше облечена в черна официална рокля и носеше скъпа огърлица, красивата дама излъчваше самота. Изглеждаше богата и успяла, но аз знаех, че това е привиден блясък. От време на време погледът й се насочваше към нашата маса, задържаше се върху съпруга ми, после гневно се спираше на мен. От разстояние усещах изгарящата й омраза. Ненавижда ме, защото взех онова, което тя не можа да оцени. Аз съм любимата жена на нейния бивш съпруг. Онази, която го изправи на крака и му показа, че никога не е късно да започнеш отначало.

Преди години с мама живеехме бедно, но се обичахме и подкрепяхме. Тя е инвалид, не може да се обслужва сама, затова постоянно се нуждае от помощ. Благодарение на нея успях да завърша университета с червена диплома и много скоро ме поканиха на работа в добре платена фирма.

Никога няма да забравя деня, в който намразих баща си. Току-що бях разбрала, че той е обикновен работник. Дърводелец. Като дете го обичах много. Татко ме къпеше, играеше си с мен, правеше ми закуски, а вечер ми разказваше приказки.

1980 г. Ето ме! Още съм съвсем малка точка в корема на мама. Скоро ще разбере за мен.

Наскоро станах свидетел на много неприятен инцидент, който дълбоко ме потресе. Живея в съседство с възрастна жена. Леля Мима е приятна, приветлива, добра, отзивчива.