Брой 31 04.VIII-10.VIII. 2020

Всичко е любов: Попаднаха в ръцете на друг

Романтичните писма до любимия

Покойната ми баба казваше, че когато открия сродната си душа, ще я позная от пръв поглед. Тъй като ме е отгледала от дете, двете бяхме много близки. Думите й пуснаха дълбоки корени в сърцето ми. Десет години по-късно, убедена, че съм срещнала мъжа на живота си, направих всичко възможно, за да го задържа до себе си.

С Руси се запознахме там, където повечето младежи намират "голямата" си любов - в дискотеката. Той стоеше на съседната маса и настоятелно ме наблюдаваше. Компания му правеха още две момчета, които го насърчаваха да направи първата крачка. Честно казано, безобидният флирт ми хареса, а и когато си на 22, всяко ухажване ти се струва романтично. Споменът за думите на баба оживя и неволно се запитах не стои ли сродната ми душа на крачка от мен. Усмихнах се широко, подканяйки го с жест да бъде по-смел. След няколко танца и страстни целувки с Руси си тръгнахме заедно. Сутринта се събудих в леглото до него, а сърцето ми пърхаше от любов. Руси беше със седем години по-голям от мен, живееше на квартира и работеше. Фактът, че е самостоятелен, страшно ми допадаше. Можехме да се любим, без никой да ни безпокои, или просто да лежим голи и да гледаме романтична комедия. Чувствах се много горда с връзката си.

Веднъж с момичетата пиехме кафе, когато една от тях скочи, облегна се на прозореца и превъзбудено извика: "Ето го! Това е Младен, за когото ви говорех. Господи, луда съм по него." Всички, в това число и аз, любопитно застанахме зад нея. Младежът вече завиваше зад ъгъла и успях да зърна само гърба му. Незнайно защо изведнъж усетих, че ме удря ток. Внезапно ми се прииска да видя лицето му, да погаля устните му... Разтърсих глава, опитвайки се да си припомня Руси. Надявах се неговият образ да измести и потисне неутолимия копнеж, надигнал се в гърдите ми.

Месец по-късно Руси ме заряза. Не разбрах защо ме напусна, нали беше моята сродна душа? Очаквах обожание, а вместо това получих плесница. Сломена от мъка, непрекъснато му звънях на мобилния, но той не вдигаше, докато един ден операторът каза, че абонатът е ограничил обажданията си. В отчаянието си му пишех писма, които пусках в пощенската кутия. Посланията ми бяха съкровени. В тях разкривах душата си, описвах страданията, които нашата раздяла ми причини, напомнях чувствата си и мъчителния копнеж по загубената ни любов. Въпреки че никога не получих обратен отговор, виждах, че някой ги взима от кутията.

Една вечер дълго гледах към тъмните прозорци в жилището на Руси, когато внезапно зърнах силует на терасата. Знаех, че не е на приятеля ми, и интересното е, че по някаква странна причина той ми напомни за онзи младеж - Младен, който преди време приятелката ми ни показа. И както миналия път, така и сега изпитах чувството, че ме удря ток. За първи път се запитах защо един чужд човек кара сърцето ми да се преобръща.

Дни по-късно отново отидох със скрита надежда да видя не измамния си любим, а мистериозния силует. А той сякаш знаеше, че ще дойда, и в тъмното стоеше на терасата. От съседите научих, че преди време Руси е напуснал квартирата си и сега там живее друг. Въпреки това не се отказах. Измина един месец, през който често ходех нощем, сядах на олющената пейка и гледах нагоре. Никога не се разочаровах! Вече не мислех за Руси и не страдах за раздялата ни. Интересувах се само от мъжа, чието лице още не бях виждала, но дори далечното му присъствие ме караше да се вълнувам. Никога досега в живота си не бях изпитвала такова силно напрежение.

Една вечер обаче той не се показа. Докато стоях озадачена, чух бързо приближаващи стъпки зад гърба си. Поех дълбоко въздух, напрягайки и най-малкия мускул на тялото си. До ушите ми долетя дрезгав глас: "Здравей! Казвам се Младен. Четях писмата ти с удоволствие и всяка вечер те чаках да дойдеш. Знам, че не бяха за мен. Но ти ме накара да мечтая за онази любов, която обещаваше на другия." Без да се обръщам, усетих гъделичкащ копнеж, чувството за близост. Не се поколебах и когато решително се обърнах, най-накрая разбрах колко мъдра и права е била баба.

Той е кротък и отстъпчив. Аз съм емоционална и често избухвам без причина. Въпреки това повече от 10 години сме неразделни. В очите му откривам онзи огън, който не открих в ничии други. Притихвам като дете, когато ме прегърне, в ръцете му заспивам усмихната. Макар че нищо не е вечно, знам, че ще обичам този мъж и своята сродна душа, докато съм жива.

Анастасия

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенПрез този месец ще успеете да постигнете повече служебни върхове, отколкото в т. нар. работни месеци. Запретнете ръкави и не оставяйте на слънчевите лъчи да ви разсеят от намеренията ви. Сега е важно да сте наясно с всичко, което се случва в служебно отношение. Не оставайте длъжни на конкуренци...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи